Днес.

Сиво ежедневие.

Я отзад напред да караме.емарак ад дерпан дазто Я

Не, не… не така!

ПС: Това е първият ми пост, който ще се появи в Блогсферата. За съжаление не е с конкретна тема. Ама пък е поздрав с песничка. Затова, читатели на Блогосферата, съвсем непреднамерно можете да разгледате другите ми публикации в блога. Ето например, онази за летенето с парапланер. Да, да, точно тази – забодена най-отгоре, маркирана в синьо… да не би да я пропуснете

 

Та нека Ви поздравя с една песен:

 

 

Да, това са дребничките песъчинки в ежедневието ни, а ако се разровим…

 

Защо ли? Ами защото не искам да повярвам, че сме такива овце и търпим да ни мачкат. Защото все повече ми писва от разни тарикати. Писна ми от идиоти, каращи по тротоара и срещу посоката на движение, бутащи се най-отпред на кръстовищата. Писна ми маршрутките да спират в средата на кръстовището, защото някакъв дебил го мързи да отиде да чака на уширението за автобусна сприка. Как да не ме дразни лоена лелка седнала в автобуса без билет или карта, псуваща по контрольор, поискал билетчето и? Какъв пример ми дават катаджиите, нарушаващи същите тези закон и правилник за движението, за чието спазване съблюдават? Или пък сините зони за паркиране по паркове и градинки?

 

Сутринта видях, че Веси се примирява с това което я дразни в ежедневието, но още вярвам, че е само на ужким.

 

Ден като ден. Хайде, може би не съвсем обикновен, защото успях да разгледам част от блоговете в „гугъл рийдъра“ си и май ще взема да напиша нещо. И двете не съм правил отдавна.

 

Още един работен ден.

 

Сиво ежедневие.

 

Днес.

 

================================================================

 

Един приятел ми прати това и ми хареса.

 

 

Не знам кой е авторът, но ако има нещо против, че го показвам тук, ще го помоля да ми пише.

Оригналът (или поне от където го взех аз) е това: http://pics.deepseek.net/bitbucket/kultovo134567g.gif