Една мисъл ми мина през главата. Ама бързо, та не я усетих. Обаче друга мина след това и се застоя. А именно да пия аз една ракия. Навярно мисълта ми първа за салатка е била.

Влизам в супера за чушки и домати да си купя. Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте… Не че съм мъничък, ама има още накъде, Иво да расте.

Ей ги чушките отпред – в чудо се видях напред. Стоя аз и се чудя. Стоят продавачките и ми се чудят. Чудят се те, какво се чудя аз. Чудя се аз що за чушки са това. Брех, ябълки до тях – да са малки, хич не са. Чушките, аха, по-големи са сега. Гледах, мерих, мерих, гледах… пък накрая снимах. Плахо взех да си отбирам и на ум да си събирам тез пари във мен дали ще стигнат, ако чушките на метър вместо килограм ми мернат.

Ей така, скарата ми утесня. За чушките метрови с нови съдове ще трябва, май, да снабдя.