Що за чудо е това,
има ли си то цена?
Дали е от ил’ за любов
или е простичко картоф.
Сърце, дупе или мъде
сам реши и напиши 
Posted by: vasilev | четвъртък, 20 ноември 2008
Загадка (още една)
Публикувано в неопределени | Етикети: картоф, любов
Иво, в това изнервено и „изпростяващо“ ежедневие май най-хубаво би било всеки да го оприличава на каквото му се иска…и повярвай ми такива хрумвания може да има ,че свят да ти се завие хаха…Но за мене лично мога да лажа ,че ми се иска наистина да е сърце…толоква малко сърцати хора останаха..по скоро се изгубиха в океана на лицемерното ежедневие ,на излишно напудрените и понпозни обсатновки в които се заблуждават ,че се чувстват на място…Истината е че ако се запази поне някаква възка с прородата,да остане поне мъничо вяра в хората за един наистина по-добър ден утре има надежда за нас, за по-маладите и за бъдещето-децата ни.
Странно , че един картоф ми навява мисли за повече топлина и естественост, но истината е че това не е от сезона..истината за мен е че красотата е в простичките неща, а те са толкова близо до нас..а колко много пъти остваме слепи за тях…
Май съвсем излизам от темат ано ще включа следното:
Ад и Рай – същинската разлика
Един човек разговарял с Господ за Ада и Рая. Господ му рекъл:
- Ела да ти покажа Ада.
Влезли двамата в едно помещение, където група хора седели на маса около огромна паница с гозба. Всички до един били изпосталели и измъчени от глад. Всеки държал в ръката си лъжица, с която стигал до казана, но всяка лъжица имала дръжка по-дълга от ръката, така че не можели с нея да стигнат до собствената си уста. Страданията им били ужасни.
- Ела сега да ти покажа рая – рекъл след известно време Господ.
Влезли в друга стая, която била същата като първата – паницата с гозбата, групата хора, същите лъжици с дълги дръжки. Но тук всички били сити и щастливи.
- Нищо не разбирам – рекъл човекът. – Защо тук всички са щастливи, а в другата стая нещастни, нали иначе всичко беше еднакво?
Господ се засмял.
- Много просто – рекъл. – Тук са се научили да се хранят един друг.
АН ЛАНДЪРС
Из “Пилешка супа за душата” Канфийлд и Хансен
By: Lady on четвъртък, 20 ноември 2008
at 12:14
Благодаря ти!
Надявам се да ти давам повече поводи да пишеш коментари
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 13:13
Абе нищо не ви разбират главите!
Това е барбарон, който прескача нещо си (ограда например) 
By: Pippilota Mentolka on четвъртък, 20 ноември 2008
at 14:42
Пипи, права си. На първата част от снимкита барборанът си е повдигнал шкембето… за да не го закачи на оградата ти. На втората, обаче, пак не разбрах… това предницата или задницата на барбарона е?
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 15:03
Бе втората снимка е прекрачващия барбарон, първата е същата гледка, но през очите на паднал на земята препил човек
By: Pippilota Mentolka on четвъртък, 20 ноември 2008
at 15:08
da barbaron e, no s formata na …
i kak samo preska4a s ednoto si m_do:)
By: ico on четвъртък, 20 ноември 2008
at 15:11
Пипи, надявам се не говориш от опит как изглеждат отдолу хората… ъъъ, барбароните
Всъщност това, че е препил, обяснява факта защо му се превиждат барбарони.
Малък, повдига го
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 15:16
Хехе! Това да не е прословутата „параболична полусфера“, а?!
Василев, каква е тази поетична муза, която те е халосала по главата напоследък?
By: vilford on четвъртък, 20 ноември 2008
at 18:07
Самоцензурирам се
Надявам се това да е последната зеленчукова тема. Следващата ще да е за Лондон май
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 19:28
И за да е по-голямо предизвикателството – поста за Лондон пак в стихотворна форма, но на английски. (хихи! голям смях ще падне)
Кога, кога, КОГА в Лондон? А какво ще ни донесеш от там? Британец примерно???
By: vilford on четвъртък, 20 ноември 2008
at 20:37
Амииии, мога да ти донеса… въздух. Ще ти го издишам като се видим
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 21:32
Само, ако успееш да си задържиш дъха от Лондон до София. В този случай препоръчвам да се занимаваш с дълбоководни спортове!
By: vilford on четвъртък, 20 ноември 2008
at 22:48
Ехааа, Лондон…. Обичам го този град
By: Жени on четвъртък, 20 ноември 2008
at 23:05
Жени, не бягай от темата. Имаш въпрос за отговаряне.
Вили, едно време военните ме искаха за водолаз
By: vasilev on четвъртък, 20 ноември 2008
at 23:20
това е смъцъфърцана круша, която се преструва на картоф!
By: Муниконтин on петък, 21 ноември 2008
at 00:26
На пръв поглед ми заприлича на сърце, ама на втори- на глава на мишка с големи уши
By: Жени on петък, 21 ноември 2008
at 00:29
Жени, що ми се струва, че не мишки са ти на теб в главата
Мария, а какви чудеса може да направят кремовете за бръчки
ПП: не за, а против бръчки
By: vasilev on петък, 21 ноември 2008
at 00:37
Ако си гладен – си е чист КАРТОФ….
By: Mischo on петък, 21 ноември 2008
at 00:53
На мен ми хареса стихотворението и продължавай да твориш в стихотворна форма
Аз съм за сърце, което търси любов 
By: вили on петък, 21 ноември 2008
at 01:35
Вили – оптимист, а Мишо – реалист
By: vasilev on петък, 21 ноември 2008
at 11:23
Ами то напоследък все някой ми търси нещо в главата, а тя, милата, май е съвсем празна
By: Жени on петък, 21 ноември 2008
at 12:12
картичка за свети валентин?
By: deni4ero on вторник, 25 ноември 2008
at 01:13
Свети Трифон Валентин е далеко
До тогава колко празник има само…
By: vasilev on сряда, 26 ноември 2008
at 04:37
чудото къдет си сложил
няма никаква цена
безценно значи, но
то за всеки нещо значи,
за влюбчивите сърце,
за практичните дупе,
за мечтателки мъде,
а за мене пюре,
но каквото и да е
варен, пържен или печен
някой ще го изяде!
By: Mitko on сряда, 26 ноември 2008
at 20:13
Хаха, това страшно ми хареса
By: vasilev on четвъртък, 27 ноември 2008
at 14:54
Не знам какво е, но е златно
By: astilar on петък, 28 ноември 2008
at 01:26
Златно, златно, но ще бъде изядено
By: vasilev on петък, 28 ноември 2008
at 11:22
Хайде де! Какво стана с публикацията за Лондон?
By: вили on четвъртък, 4 декември 2008
at 01:01
Какъв ти Лондон, Адашче, аз още чакам продължението на Рилския манастир.
Ва-си-лев! Ва-си-лев! (тук скандиранията се подемат от хилядите знайни и незнайни излъгани фенове)
By: vilford on четвъртък, 4 декември 2008
at 01:53
Абе, нямате ли си друга работа по нощите, ами ходите по блоговете
Ако пиша сега всичко, зимата какво ще правим?
За Рилския… може би ще пусна някоя снимка някога
Колкото до Лондон… Изключително много впечатления събрах, които още не мога да подредя. Разликата между там и тук е невероятно огромна – най-вече от към простотия и мръсотия – и това адски ме подразни като се върнах. Затова и не пиша още. Като мине време, когато останат само хубавите спомени по снимките – тогава.
Иначе в събота пътувам за друга дестинация. Като се върна може и да разправям
By: vasilev on четвъртък, 4 декември 2008
at 08:41