Подготовка:

1.Намираме момиче, което да каже как се прави лазаня. Готварска книга не сме отваряли през живота си, но от МЕИ-то още мразим да четем техническа литература. Много по-лесно е с питане.

2.Намираме друго момиче (по скучните да се ограничат с това от т.1), което да приготви сосове. Това пък, защото не обичаме да стоим покрай печката… освен когато опитваме. С повече ръце нещата стават по-бързо, особено, когато се гони deadline, демек – ако не сготвим навреме ще пукнем от глад.

Продукти:

Така или иначе, наумили сме си да готвим лазаня. Влизаме в супера и търсим кори за лазаня. Предимство е, ако са ни ги показали предварително как изглеждат, защото и етикети не обичаме да  четем. Ако четем всичките… ще трябва да спим в магазина. Особено пред щанда за месо.  Бански старец от Ловеч, Плевен, Търново? Защо не е от Банско – „Банско ле си“?. А Хамбургският салам? Да се върнем на корите. След две кръгчета в магазина вече сме ги открили. Вземаме кутия – не две. Повтарявам ЕДНА. Дори за свински порции са ни необходими по малко от кутия.

Споменах ли месо? Да, разбира се! Най-добре пилешко. Може и кайма… ама от онези пакетчета +10, +20 и повече проценти. Проценти повече качество? Количество? Боя и сланина? Това е производствена тайна.

Минаваме покрай зарзаватчийницата. Мислим за ракията, която сме изпили за здравето на колежките в службата, за чушки, доматки, сиренце… не салата, бе… лазаня ще правим. Вземаме набързо малко зарзават и се прибираме.

Приготвяне:

Намираме момичето от параграф едно, точка две и запретваме ръкави(те й). Малко масло, малко брашно… и внимаваме да не я направим да изглежда като призрак, след като се спънем в бордюра на терасата…няколко пъти. Ето защо тя ще направи соса.

Вземаме тревите, лука и целулозата и ги нарязваме на дребно. Повтарям на дребно, не сме в стопански двор. Малко мазнина, айде и в тигана. От това ще стане плънката…или поне така се надяваме. По някое време в играта влиза и месото… ама този момент го пропуснах.

С ловко, каубойско, движение и превъртане вадим една тава от долапа. Възможно по-голяма. Големи хора, гладни хора. Препоръчително е тавата да е дълбока и най-вече продълговата. Правоъгълна тава за правоъгълни кори. Ако изберем кръгла в първите два параграфа ще добавим и ножици за ламарина. Докато не извадим лазанята от печката, не можем да сме сигурени кори за лазаня ли сме използвали  или листове ламарина. Вярно, само на тегло не си приличат. Ламаринен лист с тези размери тежи около 2 пъти по-малко.

Следва художествената част. Плескайте със замах. Върнете си го на родители и учители по рисуване, обявили Ви като заплаха за живописта. (Да живеят бояджиите!) Малко мазнина, ред кори, черпак сос и със замах два от плънката, кашкавал за вид и пак кори, пак с големия черпак…( ех, ако беше се навел по-бързо, нямаше да се налага да пускаш пералнята, а само щяхме да изтъркаме стените).

…И накрая кори, сос, много кашкавал. И фолио, алуминиево. Да, да, същото, което лепите по прозорците лятно време. Всичко, така сглобено, се хвърля във фурната. Точно така… с тавата. И чакаме… За нищо на света не махайте фолиото преди да извадите лазанята от фурната. Ако го направите… няма да разберете кори ли има най-отгоре или се опитвате да нарежете капака.

Бон Апети