Like this:

Отидох. Години наред копнеех за това. Накрая успях.
В петък вечер след работа. Мястото и времето на срещата са известни. Тръгването, обаче, не. В крайна сметка потегляме. Отиваме в Родопите, родното място на Орфей – с. Гела за традиционното гайдарско надсвирване.


Пристигаме късно през нощта и разпъваме лагера под взора на звездите и мъждукащата жълта светлина от петромаксовата лампа. (Добре де… имахме челници и фенери.)





И…разбира се… не легаме да спим. И как бих могъл. Бях превъзбуден от очакването, тръпнех при мисълта да чуя песента на каба-гайдите.





Утрото настъпваше бързо в игри и закачки около огъня. Неусетно поляната пред сцената се изпълваше, замириса на цвъртящи на скарата пържоли и въртящи се чевермета, градусът на настроението започна да се покачва и тогва на сцената излязоха първите участници.









Започнаха най-малките. И по цялата планина  се разля песента на гайдите… да се чуди човек малките гайдари от къде намираха толкова сила на надуят мяха.









Докато едни свиреха, други си похапваха спокойно…









…тръпнеха в очакване…





…позираха…
…учеха се от майсторите…







…или стискаха палци и се радваха на останалите участници.




Напрежението нарастваше, гайдите ставаха все по-силни, а музиката все по пленителна. Докато в един момент излязоха тези двама сладури и оставиха хората безмълвни. Кратък миг тишина и публиката избухна. Логично последва изпълнение на бис.





Цялата поляна беше на крака и тогава на сцената излезе бай Тасо. За да покаже, че на гайда може да се свири от невръстна детска възраст до преклонни старини. Годините и майсторството му отново накараха хората да притаят дъх. Гръдният му кош се разшири, мяхът се изду, старите му ръце се разшаваха с невероятна бързина и гайдата запя своята родопска песен. Всички слушаха в захлас стария майстор.







Предчувствахме кулминацията и тя не закъсня. На сцената се качи набит здрав мъж – Стефан Янев, любовно прегърнал каба-гайдата и щом я погали из планината се разнесоха мощни родопските мотиви. Любомир Петов със силен басов глас заля цялата поляна. За секунди се изви огромно хоро, криволичещо между журито и другите дървета. Чувстовото беше невероятно, обхвана ме неупесуем възторг, адреналинът ми преливаше. Цялата гора ехтеше под звуците на каба-гайдата и веселите подсвирвания на водачите на хорото.







Времето беше спряло. Бях в опианение. Всички скачаха и се радваха. Боровете се поклащаха в такт. Изживяването беше невероятно. Всеки трябва да отиде и да види това. Да отиде и послуша душата на Родопа планина.






С тъга напускам това невероятно място. Живот и здраве догодина отново ще се върна при Орфей и трепетно ще се заслушам в приказната музка на родопчани!