Мислех да пиша нещо от рода на “Баховица, година по късно”, но след като видях този клип реших да пусна него… най-малкото защото прави по-голям “джангър” и от рали-кроса.
Насладете се

Преди време във фейсбука пуснах линк как се изпълнява Юръп на чела, сега, понеделнишки, ще пусна Гънс на пиано. Не на пиЯно, а на пиано Насладете се на Скот Дейвис.

Нека това е поздравче и за един човек, който днес за първи път ще отвори блога

Всъщност се чудех между това изпълнение и нещо по живо, пак дело на Скот Дейвис, но реших да не тероризирам по-нежните сетива на аудиторията

Хубава седмица на всички!

Подготовка:

1.Намираме момиче, което да каже как се прави лазаня. Готварска книга не сме отваряли през живота си, но от МЕИ-то още мразим да четем техническа литература. Много по-лесно е с питане.

2.Намираме друго момиче (по скучните да се ограничат с това от т.1), което да приготви сосове. Това пък, защото не обичаме да стоим покрай печката… освен когато опитваме. С повече ръце нещата стават по-бързо, особено, когато се гони deadline, демек – ако не сготвим навреме ще пукнем от глад.

Продукти:

Така или иначе, наумили сме си да готвим лазаня. Влизаме в супера и търсим кори за лазаня. Предимство е, ако са ни ги показали предварително как изглеждат, защото и етикети не обичаме да  четем. Ако четем всичките… ще трябва да спим в магазина. Особено пред щанда за месо.  Бански старец от Ловеч, Плевен, Търново? Защо не е от Банско – “Банско ле си”?. А Хамбургският салам? Да се върнем на корите. След две кръгчета в магазина вече сме ги открили. Вземаме кутия – не две. Повтарявам ЕДНА. Дори за свински порции са ни необходими по малко от кутия.

Споменах ли месо? Да, разбира се! Най-добре пилешко. Може и кайма… ама от онези пакетчета +10, +20 и повече проценти. Проценти повече качество? Количество? Боя и сланина? Това е производствена тайна.

Минаваме покрай зарзаватчийницата. Мислим за ракията, която сме изпили за здравето на колежките в службата, за чушки, доматки, сиренце… не салата, бе… лазаня ще правим. Вземаме набързо малко зарзават и се прибираме.

Приготвяне:

Намираме момичето от параграф едно, точка две и запретваме ръкави(те й). Малко масло, малко брашно… и внимаваме да не я направим да изглежда като призрак, след като се спънем в бордюра на терасата…няколко пъти. Ето защо тя ще направи соса.

Вземаме тревите, лука и целулозата и ги нарязваме на дребно. Повтарям на дребно, не сме в стопански двор. Малко мазнина, айде и в тигана. От това ще стане плънката…или поне така се надяваме. По някое време в играта влиза и месото… ама този момент го пропуснах.

С ловко, каубойско, движение и превъртане вадим една тава от долапа. Възможно по-голяма. Големи хора, гладни хора. Препоръчително е тавата да е дълбока и най-вече продълговата. Правоъгълна тава за правоъгълни кори. Ако изберем кръгла в първите два параграфа ще добавим и ножици за ламарина. Докато не извадим лазанята от печката, не можем да сме сигурени кори за лазаня ли сме използвали  или листове ламарина. Вярно, само на тегло не си приличат. Ламаринен лист с тези размери тежи около 2 пъти по-малко.

Следва художествената част. Плескайте със замах. Върнете си го на родители и учители по рисуване, обявили Ви като заплаха за живописта. (Да живеят бояджиите!) Малко мазнина, ред кори, черпак сос и със замах два от плънката, кашкавал за вид и пак кори, пак с големия черпак…( ех, ако беше се навел по-бързо, нямаше да се налага да пускаш пералнята, а само щяхме да изтъркаме стените).

…И накрая кори, сос, много кашкавал. И фолио, алуминиево. Да, да, същото, което лепите по прозорците лятно време. Всичко, така сглобено, се хвърля във фурната. Точно така… с тавата. И чакаме… За нищо на света не махайте фолиото преди да извадите лазанята от фурната. Ако го направите… няма да разберете кори ли има най-отгоре или се опитвате да нарежете капака.

Бон Апети

Честит празник, мили момичета!

И така по Коледа бях в Габрово. Че няма да има пътепис – няма. Всичко е предварително ясно: мама ме храни, тати ме пои, ядене, пиене, ядене, пиене, цепене на дърва за бабата, ядене, пиене, ядене, пиене, я качи малко въглища от мазата на тавана за запълване на времето и пространството… и за капак като се прибера всички ще кажат: еее, колко си надебелял

Обаче, по време на празниците трябваше да вляза в празничното настроение на останалите или поне в представата им за него, която от време на време се различава от моята… И така, за да изглеждам доброто момче на мама и на баба, трябваше да се избръсна. Хубаво де, ама нарочно или не, в Габрово без самобръсначка съм останал. Помощта не закъснява: Я, виж, баща ти си държи по някоя нова в резерва. Тати поотупа прашната мешка, чакала запас, и извади чисто нова самобръсначка-еднодневка… Мрачани спомени нахлуха в  главата ми и изпълниха с ужас празния ми поглед. Отворих шкафчето, разрових и напипах гордо стърчащия флакон с гел. Разпених се като огромния бесен сандбернар Куджо на Стивън Кинг и ахаа да почна, се замислих. Ами моята муцунка нежна като е свикнала само на скъпарски самобръсначки… Жулнах плахо веднъж. И втори път… по бузата, и пак, от ляво. Странно – нямаше проблеми. Реших да вдигна темпото. Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро горе, Фигаро долу… бутнах под носа, дръпнах яко ииии аууууу. Мустака го нямаше – търсен ефект. Обаче отдолу и кожата нямаше – нежелан ефект… Ей ся си е.а м….а! Шурна кръв, чарва стърчат, пяна покрай уста ми тече… Не, не – ей ся вече си е.. м…..! Бръкнах в аптечката-памук, бръкнах в барчето – ракия. Памукът сух наложих на мустака, ракията изпих. Ефектът – среден. Кръвта не спря, ама пък за сметка на това вече не ми пукаше. Дръпнах упойката, хванах с твърда ръка самобръсначката и търнах по муцуната отново, и отново, и отново. Резултатът: Тексаското клане в Габровски вариант. Кръв по огледалото, кожа по мивката, а ръката ми здраво стиска хладното оръжие. Всъщност от толкова стискане вече не беше хладно.

Накрая вървят надписи:  във филма няма загинали и не са нарушени човешките права… освен на производителите на самобръсначката-еднодневка, които се разхождат и до днес със зачервени уши и сърбящи ги отверстия.

Писна ми от простотия в България!

Писна ми от простотията на полицията в България!

Писна ми и от нещатастната съдебна система в България!

Не може 20-годишни убийци да се пускат на свобода за 500лв! За 500 лв той ще убива и утре и след месец и твоето дете!

Писна ми от пияни и глупави полицейски служители! Не е нормално да ги арестуват хулиганстващи  в Студ. град и да не им предявяват обвинения.

Да, не ми харесва да ми налита на бой някакъв нещастник с полицейска карта и дошлите униформени да го защитават. Не ми харесва бял опел с надписи “Полиция”, без специален режим на движение,  да излиза на метла от завоя и аз да бягам за да не ме удари. Не ми вдъхва сигурност идиот със синя лампа, който си избива комплексите като ми вика, изцъклен като Шварценегер в “Зов за завръщане”, че пресичам на пешеходна пътека и не му давам път. 

Писна ми, ей!

Ей, пушещите… изчистете първо собствените си редици за да ви имат хората доверие!

Сега  не го заслужавате!

Що за чудо е това,

има ли си то цена?

Дали е от ил’ за любов

или е простичко картоф.

Сърце, дупе или мъде

сам реши и напиши

Една мисъл ми мина през главата. Ама бързо, та не я усетих. Обаче друга мина след това и се застоя. А именно да пия аз една ракия. Навярно мисълта ми първа за салатка е била.

Влизам в супера за чушки и домати да си купя. Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте… Не че съм мъничък, ама има още накъде, Иво да расте.

Ей ги чушките отпред – в чудо се видях напред. Стоя аз и се чудя. Стоят продавачките и ми се чудят. Чудят се те, какво се чудя аз. Чудя се аз що за чушки са това. Брех, ябълки до тях – да са малки, хич не са. Чушките, аха, по-големи са сега. Гледах, мерих, мерих, гледах… пък накрая снимах. Плахо взех да си отбирам и на ум да си събирам тез пари във мен дали ще стигнат, ако чушките на метър вместо килограм ми мернат.

Ей така, скарата ми утесня. За чушките метрови с нови съдове ще трябва, май, да снабдя.

Влизам, в стаята ми студено. Докосвам тръбите на парното и те студени. Ето от къде идва студа вкъщи. Друга година по това време имаше парно. Сега няма.

Чудя се на кого да се сърдя. На хората, които искат да ползват топло, а не си плащат за услугата… Или пък, на тези, които ни казват в очите: “Ние Ви крадем, ама Вие си плащайте”?

На стария шеф на Топлофикация му викаме “Топлото”, а новият упорито се бори за прозвището “Студеното”.

А преди време когато детронираха Вальо, някой каза: “Ето, вече няма да има две седмици профилактика през лятото.” Е, сега имаме топла вода през лятото. А парно през зимата?

А когато сняг забръска, що ще чиним ний зимъска?

ПП: Аз още ходя по блузки с къси ръкави и яке, ама и на мен ще ми стане студено до време

А в крайна сметка винаги мога да си седна в колата и да си пусна парното. Като този в опела на снимката