Чирпан

Чирпан, еееееа… ъъъ Чирпан. Чирпан си е Чирпан както беше казал Шкумбата за Бургас.

Предварително се извинявам за грешките, които ще направя защото не пиша от моя компютър. Той се скапа. Правилно, в Чирпан. Но не само той, а и телефонът ми, но за това по-надолу ако ми се обяснява.

Преди две години ходих в Чирпан да меря бъги. Някой от вас знаят какво е бъги, други не, но най-много са тези, които казват на атв-то бъги… и си вярват. Самата дисциплина се нарича „авто крос“. Но това е без значение в момента, а е само причината която ме води там.

Преди две години в Чирпан ядох пресен шаран… на корем. И сега цяла седмица чакам с нетърпение отпътъването и най-вече Момента (с голямо „М“), в който ще свърши състезанието и ще седна на масата с бира и … шаран. Но шаран нямаше. Всъщност имаше, но в центъра, а там не е интересно… Интересното беше, че го промихме с 5 бутилки вино… ха, много вино пиел този шаран. Това беше подобаващ завършех на един тежък ден. Не бях се счупил от работа, повече бях се ядосал защото ми изгоря захранването на лаптопа, личният лаптоп… за втори път. Лошо! По-лошо беше, че там имах инсталиран принтер, а нямах драйверите и не можех на полето да ползвам друг лаптоп с този принтер. Какава е схемата по принцип – винаги когато ходим по състезания в кутиите с принтерите има диск с драйвери, пакет хартия и разклонител. Задължително!  Преди три седмици на Марково се оказа, че няма разклонител в кутията която бяхме взели – купихме си. Преди две седмици в Силистра си носех допълнително удължител, но почти нямах хартия в кашона, а тази седмица си носех хартия и познайте какво нямаше – правилно диск с драйвери🙂 Съдба! Сара Конър издълба с нож в масата: Няма съдба… поне така бяха го превели. Но пък във филмите преди време превеждаха „f..k …“ като „много здраве на майка ти“, което дори моите нищожни детски познания по английски подсказваха, че не е правилно.

И така неделята започна с трудно надигане от леглото. По стар моряшки обичай като отвориш очи и ти се върти свят стъпи с единия крак на земята и всичко ще си дойде на мястото. Така и направих. Застанах седнал в леглото срещу голямото огледало. Потърках очи докато разбера, че това отсреща съм аз и победоносно… почесвайки боксерките в областта на тазобедрената става закрачих към банята. Останалото ще ви го спестя. Обул старите кубинки излязох навън и в този светъл момент от небето се изсипа пороен дъжд… вече моментът не беше светъл… заради облаците – тези на небето… и тези в главата ми. В контраст с наводнените градски улици на пистата, километър встрани, черноземът гладно поглъщаше водата и дори не можа да се разкаля… или поне на трибуната където си стоях до края на състезанието. Може би защото беше от дъски🙂

Умрял от глад след уморителното състезание аз чаках да видя на масата шаран… но така и не се появи мечтаната риба. Изглежда не обичат да плуват около скарата. Дежурното – по няколко кебапчета и хайде на път.

Прибирането беше пълно с преживявания – и то само лоши. За тях може да се изпише много… затова ще замълча. Който знае що е ВАГруп ще ме разбере.

Май нещо не ми се получи разказчето. Това е защото пиша от една полумъртва Тошиба. Голяма мъка. Поръчал съм си захранване за моята хипарска машинка и като дойде ще пиша.

One thought on “Чирпан

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s