Баховица

Баховица.

София, Ловеч, затвора, Баховица. Покрай пред последното само минах няколко пъти… на подобаващо разстояние – все пак е институция будеща респект. Баховица, Ловешко.(Интересно какво ще се получи ако е електронна/интернет Баховица😉 )

Събота и неделя бях там. Ше кажеш заради читалището, което скоро е направило 85 годишен юбелей или пък заради женската група за автентичен фолклор към него, или пък може би групата за стари шлагери са ме привлекли там. Нееее. Причаната отново е състезание. Този път рали-крос. Не знаеш какво е това ли? Една купчина автомобили се гонят по трасе състоящо се от 70% ливада и 30% асфалтова настилка… точно така, точно така – там където се блъскат по завоите – виж как ще се сетиш. Страшно атрактивна дисциплина. Не случайно имаше два пъти повече автомобили от колкото на софийското рали по същото време.

И така… тук идва време да се похваля. Нашият екип работи също като времеизмерването на световния рали шампионат, а именно: отивам там с колата няколко часа преди състезанието. Отваря се един тир с подредени работни места, на които ние просто разполагаме лаптопите, включваме всичко в електрическата мрежа и сме в играта. Така се действа. Е, вярно има малко повече прах от на рали… може би с изключение на надпреварата в Гърция – Акрополис, но пък вече имам тренинг и чистя лаптопа си само за час и с използването на по-малко от един флакон с въздух, половин с пяна и кутия кърпички за монитор… все служебни.

Идилията развали председателят на спортните комисари Ради, който почти в паника претича и отдалеко започна: сядай започваме да въвеждаме заявките. С цялото си хладнокръвие Аз, или както се обръща към мен компютърът: „Главен времеизмервач“, повдигнах вежди, свалих тъмните очила, изпуках пръсти и ги положих върху клавиатурата. Миг тишина, въздухът се нагнетяваше, напрежението растеше… и Ради кресна: номер 1.Йончев Ивелин, Плевен рейсинг, Форд Ескорт, номер 2.Ванков Ани, Старт Н Криводол, Ауди… и пръстите ми затракаха в неспирен бяг по бутоните на все още чистия лаптоп. Десет минути, петнадесет минути, слънцето препича, скарите работят на максимум на потенциала си, в тежката мараня се разнася мирис на кебапчета и лук, а по челото ми се стичат вадички от пот. Времето напредва, заявките растат, хората отмарят с ледената бира, а ние почти превършваме с писарската дейност. И ето с облекчение поглеждаме как стартовият списък излиза принтера в облъци от пара и още парещ го поемаме за одобрение и предаваме на директора за първо заседание. Състезателите са повикани за последни напътствия, строгият Ради ги наставлява като майка отрочето си и настава заветния момент – старт на тренировките. Свободна, официална, серии, стартови решетки, жега, пот, ухания… на кебапчета де, не на пот, и накрая първи тур… и последен за деня. Със сетни сили героите наши събират техниката, мятат я в колата и газ към града – Баховица, затвора, Ловеч.

 С нетърпение очакваме да се настаним, изкъпем и положим морни тела в… кръчмата, разбира се. Каква беше изненадата ми. Сградата пред която спряхме в центъра издържана в бароков стил с врати от алуминиева дограма. Фактът, че сега се отключваше ме наведе на месълта, че няма да спим в хотел. Обширно антре и прозрачна прегрда в средата на която ни пострещаше голяма стъклена врата. Обстановка като в банка. Прекрачвайки стъклените двери, обаче, пред нас се разкри вътрешност с архитектура като на „НДК-то на културата“. Изкачвайки масивните стапала на обграждащите ни от двете страни стълби не бях сигурен къде отивам – в заседателна зала или в място за отдих (не последен, въпреки мрамора наоколо). Влизахме през лабиринт от коридори, стълби и стаи, махагонови врати, тежки маси и тапицирани столове и в един момент стигнахме до спалнята. Цялото ми объркано съществувание в този миг се потресе още по силно когато осъзнах, че ще деля едно легло (вярно доста широко, но едно) с двуметровия ми колега – извърнах очи, погледнах го – мъж, два метра и кусур, гола глава, мустаци и брада… определено не бях в грешка. От това объркване ме извади една лампа грейнала в уморения ми мозък – душ, виж банята и цялото ми тяло стенеше… баняяяяя. Ох баня, ох кеф… Не отърсил се още от поредната изненада бях стаписан пред вида на грандиозното мокро помощение. (Всъщност то си беше сухо когато влязох, а дори и след половин час при излизането ми.)  Това беше по обширно от стаята ми в студентски град, в която изкарах почти 6 години. Беше по-голямо и от банята вкъщи където можех цял да се опъна в чугунената вана и дори да направя някоя дължина, преди тя да отиде за претопяване. Спомените бързо избледняха пред прозрачната кабинка, скромно свила се в единия ъгъл, но погълнала огромена душ батерия с голям брой тангентори. Намирах се в рая… на баните, но не в Севлиево, а в Ловеч. За съжаление трябваше бързо да се изкъпя и да изчезвам към заведението. Обещах си обаче… лично на мен и искрено на бетерията, че пак ще се видим и то за повече време. Така и стана – с нейните тангентори имах още 2 пъти флирт в замяна на което  получих ободряващ масаж (само да можеше и да готви…) Нощта беше кошмарна. Жега, лъскави чаршафи, една прекалено мека и една прекалено огромна възглавница… и мъж на по-малко от метър до мен. Въртях се, чаршафите се събираха, аз ги оправях, не можех да заспя, гледах часовника непрекъснато докато в един момент колегата почти не ме гушна. Скочих като попарен (но не бях) и проскърцвайки по истенския дървен паркет избягах в хола. Пуснах телевизора, погледах програми за възрастни и се приспах.

Нека така завърши разказаът ми. На сутринта разбира се баня, багажа в торбата, колата, затвора, Баховица и състезанието. Следобед Баховица, затвора, Ловеч, шкембе чорба – в София няма такова хубаво шкембе, още една за основно и газ до София. И така приключи това състезание – психически удовлетворен, физически незадоволен и адски уморен.

15 thoughts on “Баховица

  1. Не хъркаше, поне това не правеше, но пък като ходя по планината в големите обори какво хъркане съм чувал… леле – мечките не смеят да приблежат хижата🙂

  2. Не съвсем. Като му дам да ги дяне в блогролл тази тема нещо се гърчи и отваря нова папка с име 1354 примерно и аз се ядосах и си ги копирам в развързаните връзки. Има нещо което не е читаво, но… аз ако не се оправя няма кой😉

  3. Meжду другото – преименувай си всички имена на папки на латиница, че откакто смениха платформата на wordpress, отварянето на стари публикации страхотно се беше разгърмяло. Ти все още нямаш „стари“, но имай 1 на ум. Приятно прекарване в къщи!🙂

  4. Хей, ти да не ми се разсърдиш. Просто съм дебелоглав. Иначе искрено ти благодаря за съвета. А под папки категориите ли се разбира?

  5. Не, като пишеш нов пост/статия, под заглавието ти пише в каква директория ще я шляпне (всъщност интернет адреса на страницата). И като е кирилица виждаш какви готини % набутва в името. Просто отиваш на редактиране на статията и точно под заглавието променяш името на dir. Може и да са го оправили, знае ли човек при такива принципни потребители като теб😛
    Не се обиждам – просто започвам и аз да се заяждам. Въпреки, че женският номер с нацупването, планини повдига (хи-хи)

  6. Така вече съм съгласен. Видя за какво иде реч. Благодаря ти! Като ми остане време ще ги променя всичките🙂 Нормално е линковете да са на латиница. Може да си поговорим за новия домейн .бг (на кирилица) това ще е интересно🙂
    Вече отивам да спя, че утре в 8 трябва да съм на трасето. Лека нощ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s