Узана, част II (извънредна – може и да няма трета)

Та така. По желание на момичета, които населиха блога ми (което много ме радва) ще покажа някоя снимка от Узана.
Всъщност отдавна не бях снимал пейзажи и се изправих пред голяма трудност. Излязох на поляната, огледах се и навсякъде коли. Бели, сини, жълти, червени… половината бегачки, другата половина рацерски. Както и да е. Не е вярно, че колите и състезанието са развалили местността. Там е много хубаво и тихо с изключение на два дни в годината когато се провежда планинско Узана. Тогава и кокошките по околните села спират да снасят, кравите не дават мляко, котките гледат уплашено от прозорците на къщите, а кучетата с подвити опашки се крият зад оградите. Те такова чудо на Зелено дърво се вижда или по-скоро чува само веднъж в годината. Такава дандания не може да си представи дори чичо Петър в „Оркестър без име“: „Аз и на война съм бил, ама такова чудо… Бомбандират, бомбандират, па спрат!“🙂

Между другото от малък ходя на Узана, но никога не бях стъпвал на географския център точно. Може би защото това става известно като понятие когато преди десетина години обявиха официално, че там точно е средата на родината. Интересно какво са правили толква години. Сигурно изчисления. Но пък учителката ми по математика в основната степен ме учеше, че ако теглим два диагонала те ще се пресекат в центъра. Може пък най-много време е отнело някой да припка с крачкомера от единия край на страната до другия. След като се работи с крачкомер логично е да се предположи, че процесът не  може да се автоматизира или мобилизираза, защото тогава ще трябва да се мери с гумомер, коломер (не от кол, а от колело) или пък автомобиломер. В интерес на истината измерването с крачкомер също не би трябвало да е вярно, защото ако се смени мерещия ще се промени крачката и ще се получат неверни резултати. Отклонение ще даде и степента на умореност на крачкомерещия, както и влаченето на краката му, височината на тока на обувката и какво ли още не – вкл и дали му пука за измерването. Обаче важното е, че Узана е географския център на България и се намира до… до… правилно – до Габрово🙂 Нека не ви мъча повече и да ви покажа въпросния център на Земята… пардон България😉

 

Ха така, първите ми снимки в блога. Абе бързо схваща  момчето. Нека ръкопляскаме за момчето, което се научи да си качва снимки в блога🙂 Кола не пия, благодаря.

Онзи ден по… големите колеги писаха в коментарите си за някаква хижа на Узана. Аз от както ходя там има повече от една. Имаше една която се казваше май Партизанска (х. Узана). Тя беше най-старата. Но не съм сигурен. Аз най-много съм спал в Еделвайс. Това е ведомствената станция на завода за трикотаж Буря. Баба ми работеше преди многоо години като шивачка. Помня като малък как баба и дядо бяха завели мен и брат ми на Узана. Цяла седмица с баби, дядовци и техните внучета и най-вече внучки. Играехме тенис на маса (на мен масата ми беше на нивото на носа и по-скоро играех федербал с топче), пускахме се със шейни, разхождахме се в големия сняг, дори ме научиха да танцувам танго – ха, това бях го забравил. Беше весело… докато не се наложи да си тръгнем. Излязохме сутринта и на паркинга нямаше колите. Имаше една огромна пряспа. Не можех да повярвам. От там километър до пътя, сняг до коленете… на възрастните… на мен до подмишниците. Баба ми разправяше, че съм скачал напред в снега, а тя се е притеснявала, че ще ме загуби някъде потънал в преспите. След дълго и уморително тъпкане стигнахме уж разчистения път и седнахме на слънце да чакаме автобус. Времето напредваше, слънцето слизаше надолу, а автобусът не пристигаше. Родителското тяло (бабино и дядовото тяло звучи тъпо) реши, че ще се върви пеш. Аз тогава ентусиаст – давай ще вървим. Сега ако ме пита човек ще кажа: „Пеш? Ти луд ли си? (или както би казал ДеНиро „Ар ю токин то ме?“) Стана тъмно, стана студено, вълци вият в гората, чуват се стъпки на мечка…или подпийнал над 60 годишен чичко – мъжът на бабина колежка – не съм много сигурен след толкова години. Бабите пред нервна криза, няма мобилни, няма сос телефони по дърветата в гората, няма нищо, бащи и майки в града се притесняват, нямат информация… и ето спасението – една лада очиларка. Човекът натовари всичките деца и моята баба и ни закара в града. Ядох, легнах и заспах – това беше най-сладкия сън в живота ми.

Ходил съм още доста пъти там. За първи път покорих връх – най-високият в местността – Исполин, видях еделвайс, пропаднах в снега между някакви камъни, оглеждах си кокичета в едно срязано шише от веро, разбрах, че имам алергия само от сини минзухари и какво ли още не…еее, бях малък… абе весело беше🙂

10 thoughts on “Узана, част II (извънредна – може и да няма трета)

  1. Странно. Като изключим интересната скулптура, обозначаваща географския център на България, ливадите, възвишенията и дърветата ми напомнят силно на Момчиловци. Само с един тон по-светло зелени са. Особено на първата снимка. Изглежда тревата, огряна от слънцето, синьото небе над нея, обширните зелени пространства (и липсата на блокове) навсякъде са еднакво красиви.

  2. Ми, търсих снимки да ти покажа, но ще трябва да преровя и по-старите – хартиените.
    Момчиловци е между Смолян и Пампорово. И там има сини минзухари по поляните. През пролетта пък има иглики. В последните ми снимки (тези, които са ми „под ръка“) не съм хващала такива широти, нито лятната трева и този пейзаж, който сега е в главата ми, като гледам твойта Узана.
    Последно снимах пролетта и то докато се катерех. Освен това валеше много дъжд и беше сумрачно. Ето виж: http://vira111.wordpress.com/2008/05/06/%d0%bf%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d1%8f%d1%82%d0%b0/

  3. Последната снимка ми грабна сърцето. Аз не си падам туристка и предпочитам да си общувам с природата през 19“ на бюрото ми. За сметка на това през последните 24 часа посетих Узана, Белоградчик (от линка ти – скоро ли си ги сложил или 1 път съм ги пропуснала?), Момчиловци и Витоша. Завидно добър резултат, а?!😉

  4. Ооо, Румо, добре дошла. Да имам брат. Ако дойдеш на състезанието догодина може да го видиш.
    Вилфорд, ами снимките май ги има откакто съм качил линковете. В Белоградчик ходих за първи път тази година пак покрай рали🙂 Много ми хареса и реших да поснимам. Отдавна като ходя по планината не снимам. По едно време ми беше станало навик да гледам всичко през обектива, но писна и вече предпочитам просто да му се наслаждавам.
    Ооо, Диана. И там съм минавал. Колко ски състезания са ме качвали на Пампорово, а братовчедките на момче от екипа живеят в Смолян. Редовно крастосвахме региона😉

  5. 🙂
    Аз от конкуренция не се плаша🙂
    Радвам се, че съм разсеял притесненията ти за поляните🙂 Като отида там колко спомени нахлуват в главата ми…

  6. Ей, трябваше да се закодирам, че да не ме познаеш коя съм😉
    За догодина ще се постарая да дойда на Узана, макар че до тогава я камилата, я камиларя

    А така като гледаме как се развива този спорт – може и да го няма
    Ще си дочакаме 2010 да се усерем (с извинение) на едно WRС и после кой от къде е :))))

    Ама така като чета насам-натам брат ти и той в София🙂 Така и така бира ще пием (някой ден) та може да го вземеш :Р и него
    Май е крайно време да се накумим :))
    Опа, ма то Боровец наближава. Потривам вече доволно ръчички. Е, ако там не пийнем по една…

  7. Спомените с хубаво нещо! хубаво родителско тяло! А ако ги беше и снимал и сега качил тук…Но нищо, явно ще започнеш вече повече да снимаш, за да показваш и ние да се дивим на бълг. красоти.🙂🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s