Динята на Галена (работно заглавие)

Събота, един часа след обяд. Говоря с баща ми по телефена и той пита:

– Къде си, бе?

– Вкъщи.

– Къде?

– В София.

– Невъзможно!

Мдам, така е. Ако някой от четяшите тук още не са разбрали, че събота и неделя не ме свърта сега научи. От март месец не съм оставал тук. Това са първите ми почивни дни от… март. Дори на рождения си ден не се спрях – валя ме дъжд на писта Дракон. Както и да е. Днес съм тук.

Бях ужасен като разбрах,че са отложили състезанието на което щях да ходя. Какво ще правя тук събота и неделя? Лелееее. И веднага измислих. Направих си план. Сутринта щях да отида да снимам поредния кръг от (ма)дамския шампионат. И по-точно не да отразя състезанието, а да снимам участничките – куп красиви момичета с хъс да спечелят автомобилно състезание. Имам си и фаворитка… дали за състезанието… или за снимките… това няма значение в момента🙂 Планът продължаваше с посещение на зоологическата градина с приятели. Животни по улиците колкото искаш – всякакви видове, но на тях сме свикнали – псуваме ги, гледаме ги лошо, някои ги бият или се бият… Но пък има едни такива… по-странни – екзотични – те такива има в зоопарка.

Но какво се обърка и защо сега кибича пред лаптопа и пиша глупости. От миналото лято ми се пие мастика. Тръгнах си вчера от работа и взех бутилка мастика. Обаче беше топла. Оставих я вкъщи и излязох. Събрахме се в студ град – Родопската къща (това не е реклама, по-скоро ще се првърне в анти такава) Пих две мастики – големи, един айрян – литър и изядох две каракачански салати – домати с настъргани сирене и варено яйце и малко треви. Стори ми се добро мезе за мастиката. След няколко часа си тръгнахме. Закараха ме до вкъщи с моята кола, а аз само си я паркирах на свободно място – това само аз го мога. Нищо ми нямаше – свежарка. Сутринта се събуждам преди часовника с болки в стомаха. Бегом в тоалетната. Викнах боата, пот тече от челото, краката ми треперят и за малко да се срина с глава в/върху белия кон. Лошо. Беше ми лошо. Легнах отново като промених часа за алармата. Все още се надявах да отида на дамското на площада пред Ал. Невски… Свирна телефона, станах с разтреперени крака, болки в корема и раздута като балон глава. Отново в тоалетната и пак боата. Не знаех къде се намирам. Изкъпах се и седнах по хавлия в хола. Лошо ми беше – не можех да легна, не можех да тръгна. Взех си кроасан – оказа се с крем от шампанско – стори ми се отвратителен. Изядох двете крайчета на кифлата без крем и реших все пак да легна. След лека дрямка пак позивна и пак в тоалетната. Отиде и това което хапнах от кроасана. Имах чувството, че коремът ми залепна за гръбнака (пък не съм някоя анорексичка все пак). Полегнах и към 12 станах. Сега хапвам шоколад и кисело мляко. Не знаем какво друго да напарвя. Хапчета не пия, а кисело мляко и сладко ям когато трябва бързо да се упомня след купони. Надявам се да подейства. Ще ме хване яд ако поразя изядената досега половин Милка (от крава на раета). Все пак съм габровец😉

Така и не мога да разбера защо се случи това. Напълно възможно е в салатите да са сложили развалено айце, както и да съм настинал (ебаси настинката), или пък някое вирусче да се е активирало след като е разбрало, че съм се отпуснал тази събота и неделя и няма да търча по къра. Все пак е възможно да е и от мастиката. Въпреки че изпих само две и вечерта ми нямаше нищо. Всички, които ме видяха могат да го потвърдят. И все пак… бутилката в хладилника ще има да постои дълго време. Не искам да я виждам. Не искам да виждам и трупчестата Галена, на чашата, която ми подаряват с бутилката. (Да ме прощава момичето ако не е тя, ама на мен повечето в бранша са ми еднакви.)

Така и така я споменах, та се сетих за рекламната кампания. Невероятно просташка ми се струва рекламната снимка с динята в ръцете на певицата и триъглъника върху нея. Всяка сутрин я виждам в задръстването пред НДК и се чудя колко ли шофьори искат да я праснат… динята… изглежда добре узряла.

Хайде със здраве. Отивам да бера душа.

 

PS: Сигруно се чудиш защо пиша всичко това. Хората около мен знаят, че не пия лекарства. Знаят също, че съм здрав като бик… (и почти толкова умен). Мен вирус ме хваща веднъж на 10 години… и то защото аз му позволявам. Е, не съм като Бате Бойко, който вчера пусна дъжд да измие Челопечене… но пък ми е кумир!

9 thoughts on “Динята на Галена (работно заглавие)

  1. Стискам палци за онзи шоколад Милка, нищо че нямам нищо общо с Габрово. Относно причините – винаги е по-безболезнено да откажеш салатите, отколкото алкохола.😉 Между другото, брат ти знае ли, че го цитираш толкова дословно (за добавката в „Бум“ статията говоря)?

  2. Хихи, брат ми ще знае ако е прочел поста. Предполагам не намекваш, че трябва на него да му искам разрешение за цитиране😉

    Той днес има рожден ден! Да му е честит🙂

  3. Много щастие за брат ти!

    А за цитирането имах предвид, от чисто братски чувства да спестиш някои от по-цветущите му изрази. Или поне да ги редуцираш до по-прилична бройка.🙂

  4. Е така звучи по не нагласено и по искрено. А и не притендирам, че съм го цитирал точно. Идеята ми беше да пресъздам усещането😉

  5. жив и здрав да ти е🙂 Ако имаш оът към Първенец, там има ВИнзавод и правят страхотна мастика. Аз не пия, но мъжа ми я харесва и праща на баща си в София, който е научил и неговите приятели да я пият. Чудна била🙂 И се присъединявам към Муниконтин🙂 А и знаеш ли кви треви са ти сложили в салатата …

  6. По повод това с тревите. Когато дядо ми е бил малък майка му го е пратила навън с думите: „Готвя боб, върви в градината и наскуби бурен.“ И дядо ми наскубал бурени от градината… след което отнесал един пердах🙂

    Пурвенце, Първенец… не се сещам къде е. А диня с дупка има ли? Или както каза Слави вчера: Ей оня плакат там на Галена виждаш ли го? Там има една диня с една дупка. Като ти се преиска отиваш и се разтоварваш. – Новобранецът попитал – Ама всеки ден ли? – Всеки ден без четвъртък. Тогава ти си от другата страна на плаката!

  7. Хем се смях, хем ми беше гадно. Явно е от яйцата и сега ще имаш обица на ухото. Описаните симпотими не отговарят на алкохолно опияняване. Имам причтел, който си поръчва мешана слата защото всичко е поотделно нарязано: домати, краставици и сиренце. Чиста работа. Ама и аз си падам по експериментите и някой ден може и да напиша подобна статия.😉🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s