Покрай Рали България

Петък следобед. Жега. Струйки пот се стичат по челото ми. Мисля оправдание с което да се измъкна по рано заради предстоящото рали. Отивам при шефа: „Моа ли улабя следобеда?“  Всъщност, както вече знаете, не съм такъв. Почуках на вратата, влязох, изправих се и започнах да въртя очи и да кършя пръсти.

– Кажете, Василев – чу се из зад бюрото, а пръстите продължаваха да щракат по клавиатурата.

– Ми аз, такова… да си тръгна… по-рано… днес…

Чифт очи ме пронизаха изпитателно. Ако не бяха окачените на рогови рамки дебели лупи пред тях сигурно щяха да прогорят дупка в главата ми. Сега като се замисля… може би нямаше да е дупка. Просто тя щеше да се запали. (В тази връзка знаете ли защо няма шоп пожарникар? Защото са им дървени главите… и лесно се подпалват.)

– Къде ще ходите, Василев?

– Ами, аз таковата… на Боровец… – отвърнах неуверено, все едно нямаше наистина да ходя там.

– Василев, изглежда ви плащам предостатъчно да ходите на баровски курорти. Напомнете ми в понеделник да преразгледаме размера на възнаграждението ви.

Кипна ми, но принципно съм спокоен човек и преглътнах последните думи с идеята, че до понеделник всичко ще е забравено. С трепет в гласа промълвих: – А за Боровец?

– Да, Боровец… Не Ви ли пусках скоро да ходите на друго място в петък. Да… и преди това пак… Напомнете ми в понеделник да помислим за намаляването на работната ви седмица на 4 дни.

Може да съм инженер и да не разбирам много от икономика, но ми светна идеята, че ако направи второто лесно ще се мотивира и за преразглеждане на размера на заплатата… и то не в благоприятна за мен посока… Лошо, Василев, лошо. Но не ми пукаше особено. Изпросих си изчезвнето по-рано и точех лиги… зъби… нож и вилица за Боровец.

Часът е 2 след обяд. Сядам в колата с 4 пакетчета солети и 2 ябълки. Готов съм за рали. Колан, радиото запява рок, изпуквам кокълчета стисвам волана с лявата ръка, а с дясната завъртам ключа. Разнася се рев на мотор. Фаровете включени и Ланчата потегля. Дестинация Боровец. (Е, първо минах да взема Вики от Студентски град.)

Боровец… абе Боровец. Нищо интересно. Хотел до хотел. Кръчма до кръчма. Мутра до мутра. И то долнопробни. И трите. За това място си мислех с респект когато бях малък. Една година от училище ни бяха завели на Пампорово. Хотел Перелик – еххх кеф. Кеф като съм бил на 10. Когато влязох в екипа започнах да ходя къде ли не. Всяка събота и неделя спя по хотели и то без да плащам. Те това е кеф. Откарвал съм седмица и половина на Боровец без да си ходя в София. Еми няма нищо впечатляващо там. Единственото такова е как се раздава земя за строене на хотели на хора със съмнителни успехи в която и да е област с изключение, може би, на две – спорта за едни и краденето за други. Затова се замислих скоро след като на центъра една адреналинка ми подаде оферта на магазин за мобилни телефони с възможност за печелене на Уикенд(една събота и неделя демек) на Боровец. Ми да, не се впечатлих и да – не си купих телефон от тях.

Единственото нещо което винаги ме е изненадвало там е наличието на родни футболисти точно по време на ралито. Не стига че от цяла България се събират хора и се чудят къде да спят ами винаги има тумби от празноглави ритнитопковци. Стана ми весело в неделя сутрин да гледам курниз от такива тръгнали към басейна на Рила с хавлии на вратовете, както ходят мангалите на село. Възпитателите ги водеха като в детската градина и ги пазеха да не би някой да пресече без да се огледа и да бъде блъснат от състезателен автомобил. Абе те се оглеждат, но понеже са велики си пресичат дори и да има кола. На тях трябва да им се спира и да им се отдава чест. Те са нашите герои. То и затова ядяха редовно бой като се явят в Биад🙂 Така е, нали?

Само не мога да разбера защо винаги сме настанени в един хотел с футболистите. Обмислям две възможности – или ние спим винаги в най-луксозния хотел или и те гледат да скътат някой лев за черни дни. От последното имат належаща нужда. Напоследък смъртността и отвличанията сред футболните шефове нараства, а това са си разходи от където и да го погледнеш.

Както и да е. На Боровец съм спал къде ли не. Спал съм в хотел Рила, спал съм в Самоков, спал съм на бунгала, по борове и ели и при ястребите горе. Сега  спах на къра. Сред игликите. Знаете ли какво е иглика? А знаете ли, че има къси нишковидни корени? А? Не знаете я. В България естествено са разпространени  8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. Аз спах само сред един от тях. Но не знам кой.

И така. Пристигам аз при хотел Иглика и търся паркинга. От двете страни кордон от полицейски астри, а регулировчици ми махат приятелски да ме насочват. Трогнат съм от посрещането. Показвам ръка през прозореца и махам като Тато на манифестация. Паркирам на чакълест паркинг сред уютни бунгалца, сгушени в боровете. Събираме се с екипа и за добре дошъл следват прегръдки и целувки в стил „държавни лидери от близкото минало“. След милувките дойде време и за настаняването. Нарамих раницата с фотощрака, в ръка си взех багажа и се запътих към хотела. Влязох през задния вход и налетях в някакви бани.  Много интересно. От там през тъмни лабиринти, следвайки табелките „Басейн“ се предвижвах из мазето. Ще попитате защо съм се запътил към басейна, особено като е празен? Просто табелките сочеха единственото място от където можеше да се мине. Всички останали врати имаха надпис „Привате“. Аз това го разбирам като  „Не надничай тук“. Те ще ми кажат на мен. И аз надникнах или поне се опитах – бяха заключени. Гледал съм едни такива образователни филмчета, които вместо с лъвчето на „МГМ“ винаги започват с един надпис „Привате“ та реших да видя дали за същото иде реч ама пусто, залостени вратите. А и от вътре не се чуваше нищо. Може би са били в почивка. Изведнъж обаче видях стълбище което се открояваше на фона на облепеното с плочки мазе. Стълбище с ламперия. Дървена ламперия. Такава като вкъщи… преди баща ми да я разкара с козия крак. Покатерих се по стълбите и ооо, чудо! Светлина! Когато зениците ми успяха да се затворят достатъчно видях рецепцията. Спасението. Вече си мислех, че съм се изгубил в Ада. Всъщност беше доста хладно за ад долу. 

На регистратурата ни посреща момиче с матова кожа, прекрасна усмивка, дълги черни коси, дълбоки очи, в които да се гмурнеш и голямо деколте… в което наистна бих потънал… Покахонтас обаче разби всичките ми илюзии… за пребиваването ми в хотела. Разчитах на това, че правя късни етапи и ще мога да се наспя сутринта и да слезя да закуся като рус човек на шведска маса. Толква години все се чудя защо последната се казва така като никъде не съм виждал шведки около масата. Сигурно си ги има само в Швеция, но там пък не съм ходил. С очраователната си усмивка Пока ми съобщи: „Ами то закуска няма включена в цената. Ако искате може да се измисли нещо, но не за утре, а чак за неделя. Но пък има вечеря.“ Аз леко раздразнен и силно впечатлен попитах:

– Вечеря? Но сигурно и тя не е включена в цената? Тогава защо ми я рекламирате?

– Не е включена, но ресторанта ще работи. В момента правим ремонт и не предлагаме екстри в хотела. Закуска няма, басейнът не работи, в повечето стаи няма телевизор…

Ааа, добре, добре. Ние идем от далеко и сме за малко. Ще го преживея. Надявам се тоалетната хартия да не е включена в екстрите, а за интернет не си и помислям. Качих се в стаята си. С чар си изпросих да съм в новото крило. Стая голяма и хубава, бянята голяма, ваната по моите размери. Браво. Харесва ми. Позаплакнах се и се изтрелях навън. Отново покрай циц… регистратурата, стълбите с ламперията, тъмните коридори и ооо, светлина – излязох на паркинга. Събрах техника и съм в играта. Първи етап е мой. Няма шега, няма измама ралито започва.

12 thoughts on “Покрай Рали България

  1. Мммммм, сцената в мазето на хотела е много в стил Стивън Кинг. Той има навика да те държи в напрежение в продължение на 3 страници и накрая нищо да не се случи. При теб поне се случва Покахонтас, въпреки, че е леко в разрез с покачващата напрежението музика, която почти се чува на заден фон.
    Обаче имам възражения относно начина ти на изкрънкване на петъчните следобеди. Не познавам шефа ти, но принципа: „Честността е най-добрата политика“ не бива да ти е водещ в случая. Нали знаеш вица за пастата за зъби?!

  2. Eдин тип винаги закъснявал за работа, но всеки път успявал да скалъпи по някое цветущо оправдание. Естествено един ден се олял със закъснението и заварил шефа му да го чака с ехидна усмивка на вратата на офиса: „Хайде сега (примерно), Василев, да те видя какво оправдание ще измислиш!“ „Няма какво да измислям, шефе. – последвал незабавен отговор – Просто сутринта като си миех зъбите, изстисках повечко паста за зъби на четката и докато я натикам обратно….“😉

  3. С Поки нищо. Аз имах състезание да правя😉
    А Вилита, чува ли ли сте лафа където жена пратила мъжа си да вземе нещо за вечеря, а той се запил в кръчмата с ортаци. След това минал и събрал охльови, занесал ги вкъщи и осъзнавайки, че е отдавна в закъснение ги изсипал пред вратата след което звъннал на звънеца. Жената се показала бясня с точилката в ръка, но преди да успее да каже нещо, мъжът и подканил охльовите: хайде милички стигнахме вече, влизайте😀

  4. Жена изпраща мъжа си (програмист) в магазина и поръчва: „Купи хляб. Ако има яйца, купи три.“ И мъжът се прибира с три хляба…😉

  5. Сега остава да кажеш, че не си изкарал добре на Боровец през тези 3 дни🙂
    И от работа си тръгна по-рано, и сред иглики си спал, та чак и Покахонтас си видял🙂
    А плановете как ще се печелят пари през 2010 г. Ей там горе на Белмекен. А?
    Хахаха, само като се сетя и ми става смешно

    И по нервите ти лазиха в неделя😉 (или поне се опитваха, но не нарочно:))) )

    А за догодина ти пожелавам повече иглики, работещ басейн, закуска и вечеря и каквото още си пожелаеш

    Ако ли пък не, хм, викам да пускаме тоалетната в действие :)))

  6. Румо, вероятността да се захвана с реализиране на плана е голяма. Много се ядосах на това рали и казах, че следващото България е възможно да съм компетентна публика. Ще видим.

  7. Уоу, какво те е ядосало?! Не съм разбрала😦

    Относно бизнеса – нали знаеш приказката, която тук не знам до колко ще е уместна, но все пак: „Добре, че е шегата, та да си кажем истината“

    Компетентната публика може да се завлече на Белмекен или Юндола (я, колко палаткови лагери имаше) и да изкара 2-3 дни в дзиндзирикане🙂 и весели емоции. А преди това и Мусала може да се покори

    Ти не беше ли обещал на някой да го водиш там 😛

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s