Покрай Рали България с малко снимки

Първи етап мина успешно. Настроихме се за работа. Вечерта разбира се в кръчмата. Някоя мастика с мезе, хапване, пийване… тез три неща. Сутринта всички стават в 5 да ходят по етапите, аз в 9 – щото съм гъзар. В 11 бях на етапа. Всичко е нормално. Белово е единственото място където не ме е страх, че могат да се омажат нещата. Не, че етапа излиза и не, че няма проблеми, но просто има толкова тоалетна хартия там, че все ще успея да се забърша. Белово е родината на Беланата… или поне аз така си мисля. Там на всеки 50 метра продават хартия и салфетки. На различни цени. Избираш си каквото искаш според дупето – по-точно според размера и изнежеността му.

Вечерта пак на кръчма. Сутринта етапите още по-рано, а моя още по-късно. Нека ми е лошо. Изкачването към Юндола беше весело. Кара Сашето нагоре. Сеата къс и с твърдо окачване – почти не мърда в завоя. Карам аз след него и се вия по завоите. Знаете ги какви са – на някои от тях виждах задницата на комбито. Влиза Сашето в поредния десен завой, аз след него. Обаче сеата не се накланя, а комбито ми като параход при буря – силен крен на ляво и аз се набирам да хвана дясната дръжка на колата, че да не изпадна. Брех широка дедрата не мога да стигна лесно до дясната врата. Изпотих се. Следва ляв. Отново силно се накланям, но тази дръжка е близо. Мушкам трета, газ до тенекията и с лявата ръка стискам дръжката. За втора година карам Юндола и за втора година обмислям слагане на спортни пружини на семейна кола. Не се развивам добре, нали?

Спускането надолу беше елементарно. Заради Дани Фишър беше се образувало задръстване. Спусках в колоната – липсваше тръпка. Стигнах Костенец с идея да заредя гориво. Ужас. Толкова коли там не са виждали никога. Задръстване, една каса, момичета не могат да се справят. Един дрисльо с опел излезе с пилене на гуми от бензиностанцията. С останалите чакащи обсъдихме как е можел да удари някого от нас и как всички дружно ще му счупим кухата глава. Някои изразиха желание хем да го бият, хем да го е… Влязох да плащам. Оказа се, че този същия не си е платил и стана галимация на касата. Кой какво е заредил и къде е заредил. Почаках, почаках и предложих да си платя газта и да бягам, а те да се разправят. Излязох и с облекчение запалих и изчезнах. Добре, че ралито е веднъж в годината.

Понеже говоря толкова за колегите ето един от тях. Те това е Сашо… единия. Иначе са четири броя🙂 Така се бачка на рали ако не искаш да ти изгори главата и вечерта вместо да ядеш таратор да си го слагаш по темето.

Така и така съм подхванал аграрната тема ето още два приятелски индивида от това рали. Първият е Дон Миро Андалуски, а вторият – Асен – е мобилизиран от Клуб Ланча България. Какво да се прави – всеки си носи кръста. Тези последните влачеха скара и бира и вместо да гледат рали ядоха и пиха и се върнаха с празни ръце.

Нищо, аз и сам ще се оправя. Имах си мезе, а съдийте носеха биричка. Това на снимката е скакауец. А това на което си почива е плажен чадър. Дам. Виждате какви са му размерите. Два-три такива минаха през тигана докато висяхме между етапите. Бре, бутчетата му имаха повече месо от колкото пилешките по пицариите в София. 

Ех, още едно рали превърши. Хубавото е, че за втора поредна година наше момче стана победител. Браво Круме, браво Дончев. Само да знаеш как след всеки етап пресмятахме на колко си пред турчина. Браво!

Аха, за малко да забравя. Момичета. Понеже не ми остана много време да снимам по Боровец реших да ви покажа няколко стари снимки от там🙂

Последната снимка смятам характеризира Боровец най-добре.

До нови срещи🙂

3 thoughts on “Покрай Рали България с малко снимки

  1. Можеше и да излъжеш, че сега си снимал – нямаше да те хванем в лъжа. Виж какво е хубаво, шаренко кат има снимчици в статийките. А в Белово продават тоалетна хартия дори и на всеки 5 метра. И аз не бях виждала толкова много, с извинение „гъзна радост“ на едно място. Женският метох и аз съм посещавала, а Боровец нещо никак не ми харесва. Когато минаваме от там по закон времето е все отвратително и мрачно и гледаме бързо да избягаме на по-приятно място.

  2. „Изкачването към Юндола беше весело“ – беше да :))) Особено онзи дето пукаше тъпанчета с тромбата. Него си пропуснал да го споменеш.

    А да вземем догодина да си купим по едно руло от родината на wc хартията?!

    Само се кумим, а там избор голям. Както каза ти „Избираш си каквото искаш според дупето – по-точно според размера и изнежеността му“, че трябва да подготвяме и бизнеса за след 2 години :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s