Планинско Осогово

Осогово. Това е Кюстендилско. Винаги ми е трудно да го кажа, беше ми трудно и да го напиша. Не че по бързо се сещам за Панагюрище. Следващато планинско е там.

Планинско Осогово. Нека кажем, че то мина под знака на слънчогледите. Предимно ето тези.
Всяка година като ходя на там се радвам на полето пълно с тези слънчо ориентири. Всъщност не смяташ ли, че го правят за да приличат на слънцето? Ами така де. Толкова са суетни. Всяка година се гримират по един и същи начин, но винаги остават хубави. Странно… Още на отиване ме плениха и не излязоха от ума ми. Навръщане спрях и си ги снимах… за спомен… от тази година.

Но видяхме не само такива слънчогледи. Видяхме и полицеиските. По-точно Сашето ги видя, а аз не защото бях се лепнал плътно на задната му броня. Защо го спряха ли? Защото е от града на Джулая Майнинг. А този път дори не беше се провинил – не караше с включени халогени, не караше с глава, подадена през страничното стъкло защото предно такова е изцяло облепено с лепенки „съдия“ от състезанията. Просто за проверка този път.

Пристигнахме на площада в Кюстендил. Наложи се да почакаме на редичка сред бегачките за да се качим на кантара и да минем технически преглед. Не че е необходимо – ние сме група Хоби, ама много хоби🙂

 След като разпънахме техниката зърнах „Завиващото чудовище“ или по-скоро „Въртящото“ се такова. Реших да пробвам. Вечерта показах снимките на Буба, а тя попита: 1. Защо си в учебна кола и 2. Защо тя има помощни колелца😀 Това обаче не са помощни, а по скоро пречещи колела. Имат блокировки. Когато са блокирани колата върви на право, но когато се освободят се държат точно като на масичка за коктейли. Ужас. Инструкторът ми обясни да си представя, че влизам с несъобразена скорост в завой при заледена настилка. Накара ме да засиля (да мина 20 км/ч) и освободи колелетата. Чу се хидравликата – пффф – и задницата ми тръгна да бяга. Разбира се не очаквах и я изтървах. На снимката се пита: Защо, по дяволите, задните ми колела не сочат посоката на движение? След първото завъртане имах едно на ум. Втори опит. По-успешен. Кръгчето го вземам с обърнати на обратно колела и движение с вратите напред. Е вярно отнесох един конус със задницата, но инструктора изглеждаше изключително спокоен. Сигурно беше претръпнал… или не си беше доспал😉

Дойде време да се качваме на трасето. Паркирах ХФ-ката в гората и бях готов за работа… и за сън. Три манша, бръмчене и 2ма, 3ма, които искаха да минат през Ланчата ми… обаче който го е страх от мечката да не влиза в гората. И те не влязоха.

След маншовете се настанихме, взехме си по душче, обякохме си бели ризки като селски гъзари и слязохме в града. Дам, от планината в града. Чувствах се като студент в асансьор на общежитие. Там пише 4 човека – ние сме се качили 10. И тук така. Четири човека в кола с 2 врати. Срам и позор. Сервитьорката като ни видя тича с една отварачка: Момчета, да помагам ли? А ние излязохме и се отупахме. Седнахме на сепаре под лозата. Лоза нямаше… имаше бръшлян… сигурно отровен… не питах. Като примерни клиенти избирахме дълго, закачахме сервитьорката и накрая си поръчахме по една малка ракия. Останалото си го носехме. Домашна, сливенска… ма не перла. По-хубава. Хапнахме, пийнахме… тез три неща. Решихме да се разходим в центъра. Като стигнахме там и с усилие слязохме от колата се оказа, че аз само съм го решил. Другите не искаха. Били уморени. Ама докато ядоха и пиха не бяха. Хубаво. Хайде с обувалката се намъкнахме пак в колата и газ по баира. Легнахме. Спахме. (По отделно.)

Вторият ден – сътезание. На мен лично ми е интересно. На теб сигурно не. Снимах малко ливада. Да не е без хич. Ядохме – редовното – скара. То имало изпърежени хлебарки в картофите, но както каза жената в павилиона като и показах една гад на плота: Ами то тук е планина, това е домът на всички гадини. И не се трогна. Ха, стана ми весело.

Така мина и Планинско Осогово. Като завършек ще ти покажа една снимчица, която ми харесва. Щракнах я без да гледам през визьора – на магия. Дано я харесаш, колкото и аз си я харесвам.

Да си ходим вече🙂

Чао, до скоро🙂

11 thoughts on “Планинско Осогово

  1. Това с помощните колела ме изкефи!
    Прииска ми се и аз да опитам.
    Направо вече ми е фикс-идея.
    пишеш толкова живо и филмово, че и аз, чрез теб се разхождам насам-натам.
    Пък и забавно и лекичко.

  2. Я какви хубави статии можеш да пишеш! Винаги съм искала да снимам нива със слънчогледи, но все нещо ме е спирало – я слънчогледите не са обърнати към мен или пък има голямо движение или… Ама разбирате от ракия. Сливенската – домашна е най-хубава(и в къщи пием само такава. Тати ни я прави).🙂🙂

  3. Хехе, радвам се, че на някого му харесва. Намалих текста и увеличих броя на снимките, но нещо не ми се получава веселия ефект, заради който си направих блога🙂

  4. Темите ми са шеговити и закачливи,
    стига човек да се отпусне и да се зарее малко над хоризонта и
    забавата е в кърпа вързана :)))))))
    Единствено, че са извън сезона, но те си лежат там и зимъска,
    когато изкушенията намалеят чувствително, може човек да ги поразцъка.

    Във връзка с помощните колела:
    дойде ми много добра идея!
    Трябва на всякъде в страната да се направят полигони и всички да минат през тоя тренажор, та да разберат, че не биваше да се закрива „София Ленд“.
    Т.е. силни изживявания – на оградено място.
    Улиците са пътища за придвижване.
    Тая нощ едно – Чистак новичко Порше, яхнато от 18-годишен хлапак, се заби в къщата ми.
    Ако си беше ходил в Дисниленд редовно, нямаше да има нужда да се врътка с Поршета по завоите.
    За това подшушни на тия дето предлагат атракцията с помощните колела,
    да направят полигони – ето това е невероятна пазарна ниша!

  5. Леле, надявам се този поне да си е сцепил кухата лейка.
    Колкото до атракцията… да тя е на една софийска автошкола и човекът до мен е инструктор.

  6. „Този“ си е чист и нов.
    Довара замина, със все ограда, лешник и предницата на поршето.
    Баща му ще му мисли, дето му го е купил!
    Как да си цепнеш тиквата в еърбек!
    Ако пък беше влязал под камиона, дето се е наредил до него на косъм, направо главата му нямаше да я има!
    Няма мирясване,
    плашим се, Ей !

  7. На мен тази количка с колелцата ми прилича на скакалец с отрязани крачка, бррр.
    А там на слънчогледите, в долния десен ъгъл какво е онова, малко мъглявото, приличащо на ритната във въздуха пръст? Прекрасни са си слънчогледите, само пусто любопитство ме човърка за другото🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s