Панагюрище

  Панагюрище. Ей го вна… след известно забавяне.
  Там нищо интересно не се случи… освен може би две нИща. Не, това не е грешка. Това би трябвало да е множественото число на нищо😀. Невзрачното нищо-нещо е, че се скарах яко с един дрът вампир. Да, да… груб съм и неучтив, но всичко си има причина. По-добре да замълча. До време ще го напиша в мемоарите си…

 Интересното нещо е, че Дани размаза конкуренцията с червения дзвер, което  беше очаквана изненада. Щом е очаквана май не е било изненада, хмм? Изневиделица дойде, може би, само за водача в състезанието, който първия ден даваше по-добри времена… и то без много, много да си дава много зор. В неделя, последно минаване. С мощен рев и преплъзване на гуми от последния завой се задеде Дани, не пеш разбира се, а с Ланчата и спря хронометъра 2 сек по-рано от прясно подобрения рекорд на трасето. Браво Дани, браво шампионе🙂

 И така. Панагюрище. Знаеш ли защо се нарича Панагюрище? Не знаеш. Сега ще ти кажа. Градът е основан от трима цигани. Казвали се Пано, Гюро и Щерю. Те били от онези черните… много черните, които чак синеят. Точно така, тези с обърнатите навън джуки. Да, да, виж как се сети. Точно като един бивш министър-председател. Ма той тогава приличаше на вакло агънце – слабичък със сенки под очите. Друго си е работата в нелегалност, пардон – опозиция. Сега се е понахранил и с пълно гърло вика за едни „Вън“, пък на други се кланя. Оп, леко с кръста. Помните ли Петко Бучаров – „да, ама не“. Е, той беше добър с чупките в кръста🙂

 В Панагюрище времето беше прекрасно и се възползвах от него за да се разходя. Разбира се направих и някоя снимка за да ти покажа. Ако щракнеш на линка със снимките от пътуванията ще ги разгледаш. Точно така, в дясно, оп, малко по-високо… да, да – там където пише „на път“.

 Преди много, много години ходихме в Стрелча на почивка. Имахме си културно-масовик… или както там се пише (така каза гугъл). Това с дългото име и тирето посред беше една кака (да не кажа леля), която ни развеждаше по древни могили, показваше ни къде са ставали въстания, къде е гръмнала първата пушка, къде е живяла Райна Княгиня и какви ли не още къдета. Сега като се разхождам из Стрелча, Копривщица, Панагюрище в главата ми изникват спомени от онези весели лета в които с мама и татко сме обикаляли из България. 

 Е напоследък ходя по тогавашните стъпки и си събирам печати от 100те Национални туристически обекта. Разбира се не сам. Ето с кого бях последния път🙂

 Утре сутрин шапката, чантата, гащите и … за Бузлуджа. Да, там където и баба ти беше предната седмица… на хаус парти.

22 thoughts on “Панагюрище

  1. Да, обаче моята баба не беше на Бузлуджа миналата седмица, нито внучката и ще бъде тази ;( Но какво да се прави – Съдба.
    Е, поне се надявам, че следващата седмица на Самоков ще се повеселим (дано да остане време)
    И бирица😉 ще гълточнем, хихихи

    А, ти това състезание май ще го запомниш с караницата или по-скоро увикването от твоя страна на „дрът вампир“.
    Чудя се кво и се палиш, като тя горката нищо не вдева, само се прави на много знаеща

    хайде със здраве и чакам емоциите от Бузлуджа

    P.S. Ех, а миналата година и аз бях там😦 Спомени, спомени

  2. Румо,
    И двете (с баба ти) може да съжалявате, че няма да сте на Бузлужа тази година🙂
    За останалото… няма да коментирам, че се ядосвам.

  3. Баба ми, че няма няма да съжалява – Няма. Аз също🙂🙂 плановете са други😉

    А ти стига си хаби нервите и се ядосва за някакви си стари кранти, чанти и пр., гледай по-весело на нещата и си свиркай😉 Оная сама ще си намери майстора ;))

    И чакам да чета за Бузлуджа
    За Самоковския блог може и аз да се включа вече🙂 Крайно време ми е (мисля си)

  4. Oooo, Румето, и ние си мислим, че е крайно време да се включиш и да внасяш свежест в блоговото пространство. От време на време зачезваш за дълго – не смея да питам какви ги върши твоето свежо тяло през това време. Да не си навестила морето?😉

  5. И аз си мисля, че е крайно време да се включа вече. Василев така ме запали с този блог, че ще започна и аз да пописвам в „моя“ сайт🙂 Че секцията „Блог“ нещо ми е празна

    А относно зачезването – въобще не зачезвам. Тук съм си и следя какво се случва. Това лято нещо се очертава като не добър сезон😦 Но се надявам, че всичко ще се оправи🙂🙂
    Добре, че видях морето през месец май, та топнах и д….то (хихихих😀 ) че да останат някакви спомени от пясъка, морето, сините вълни

  6. Василев, кои са тези сладки красавици край теб? Разгледах всички снимки които си качил и признавам, че имаш око на професионалист. Хубави снимки! И аз събирам печати, но ти с твоето обикаляне нямаш стигане.😉

  7. Вили, да ти кажа и аз събирам печати, но за сега имам само два. Даже си купих книжката покрай едно състезание във Видин. Предположих, че едва ли ще ми се отдаде друга възможност да отида до там, та едва съчетах работата с удоволствието и посетих Баба Вида.
    А печата от Пловдив просто нямаше как да не го взема – любимия ми град

  8. Вили, аз обикалям, но не остава време да вземам печати. Обикновенно виждам обектите след работното им време вечер и няма кой да ме подпечата. Имах намерение на планинско Шипка да посетя Казанлъшките обекти, но не успях. Някой друг път🙂

  9. Защо и на мен често ми се случва да ходя някъде след работно време и да не успея да видя това, което съм искала? А сега се оказва, че и други са като мен. А аз си мислех, Василев, че ти си вече на втора книжка…А Шипка с църквата е много интересна.(Най ми хареса Етъра и Трявна)
    Руми, аз имам десетина печата, но Пловдив и Сливен не са в колекцията ми. Оставила съм ги за по-нататък.

  10. Тъпото е, че и аз като Василев мога да видя обектите след работно време. То всъщност покрай състезанията май повече ми се отваря парашута да пътувам (не се оплаквам, обаче🙂 ) И как не, като почти през седмица и аз съм някъде, но😦 уви. Не всички национални обекти са в Балкана, но и да са там – какво от това❓
    За срам и резил, дори и софийските места, не съм подпечатала, а две от тях направо са ми до д…то😉

  11. Нормално е, Руми! И аз както виждаш живея в Пловдив, родителите ми в Сливен, а свекървата в Старосел и нямам заветните печати. Но имам на кораба Радецки, Мелник, Кюстендил и разни други оооотадечени местенца. Не губете кураж имаме време…. Може и като пенсионери да си подпечатваме …

  12. Абе вие някакви задруги направихте зад гърба ми май. Ааа, трябва да ви държа под око всичките😉

    ПС: Вили, това в град Шипка не е просто църква, а храм-паметник.

  13. vasilev на баба ти хвърчилото е това за циганите. Аз съм от Панагюрище и съм чел повече за това защо точно така се казва. Знаеш ли например, че през 13 век е носил името Каменоград ? Не знаеш, я ! Щот си прост и където и да ходиш отиваш гол и се връщаш бос, щото си прост. Панагюрище се казва така, защото на мястото, където е построено навремето били правени много събори и панаири. И от там Панаирище–>Панагюрище. Тъп си, оправяй се !

  14. Виж сега, не мога да ти разчета ника, затова не се сърди, че няма да се обърна към теб лично.
    Не съм искал да обидя никого. Градът ми харесва и ходя там поне веднъж годишно. Това е място силно обвързано с революционната ни история – будещо респект!
    Приказката с циганите ми я разказа един възрастен мъж. Не твърдя, че е истинска, но е интересна затова я споменах. Сигурен съм, че и ти поне веднъж си разправял виц за габровци, ама аз не ти се сърдя и не те наричам тъп, нали?
    Та… ще се радвам ако и друг път намериш нещо за коментиране в блога ми, но ще те помоля да спазваш добрия тон😉

  15. Леле, колко е напушен този адреналин! Ама за пръв път чувам неговата версия, а другата(т.е. твоята) е световна тайна! Адреналине, много си обидчив и веднага гледаш като змия да клъвнеш.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s