Съботно отвличане… или пък беше събличане

  Събота – първият ми почивен ден от март насам. Няма да ходя никъде. Ще се спи, това е ясно.

  Събудих се по тъмно. Навик. Лош навик. Ще го преодолея, обещавам… Записвам си (че бързо забравям).

  Събудих се отново към 9.30. Повик от природата. Трябваше да стана – няма как. Час безделие по пижама и се върнах отново в леглото. Заспах.

  Събудиха ме около обяд. – Кабели? Свещи? – Не знам. – и пак заспах.

   Към 14.30 се събудих от телефония звън. Познат женски глас. Предложение за разходка. С две момичета. Душ, дънки, фланелка, якето и разбира се раницата с фотоапарата. (И обувки. Нормално, нали?)

  Беше около четири следобед, в средата на октомври, имаше слънце и изглеждаше, че ще се наслаждаваме на още един хубав есенен ден. Бях спретнат, чист, но с брада на няколко дена и хич не ме беше грижа, дали някой ще обърне внимание. Отивах на съботна разходка.

 Среща на неутрално място. Пристигнах в уречения час. По телефона получих инструкция незабелязано да се предвижа до магазина за зеленчуци с фирмен надпис на Кока-Кола. Бял лебед автомобил ФВ Голф с две врати чака на посоченото място.

  От вътре излезе момиче. Изправи се бавно и се полюшна към мен в тесните си светли дънки, които отразяваха светлината. Бедрата й бяха дълги и в походката й имаше нещо такова, което не бях виждал често в голф. Беше светла брюнетка със зеленикави очи, гъсти ресници, а косата й бе небрежно спусната. Приближи се към мен със сексапилна походка, която би могла да накара група бизнесмени да довършат бързата си закуска с паническа скорост, наклони глава, за да оправи с пръст едно не дотам непокорно тънко кичурче от меко сияеща коса. Усмивката й беше колеблива, но човек можеше да я склони да стане любезна.

  Сгреших. Набута ме със сила на задната седалка. На сила – мислех си, защото колата е двувратка. Контакт, стартер, мръсна газ, волан навит до края в дясно. Бял голф се изнася на метла от автогарата на Хладилника. В кълбо от дим. (Не, не за да няма свидетели, а защото е дизел.)

  Потеглихме в западна посока. Движехме се с висока скорост по тесни улички на крайните квартали. Нямаше жива душа, ако изключим рошавите бездомни кучета, лаещи по хлопащите в дупките шарнири. Разбрал, че нещо се мъти плахо попитах:

– Какво правим сега?
– Ще те крадем! (*Подменил съм нецензурните думи😉 )
  От устата ми се изтръгна тихичко:
– Ама…

  Последва демоничен смях.

  Излизаме от града по тясна улица, от едната страна на която има дървета, а от другата еднофамилните замъчета се разреждат и отстъпват място на гората. Приповдигнато ми е настроението от притеснение. На границата с гората пази малко магазинче, изпращащо туристите в планината и посрещащо закъснелите пътници. Спираме. Спасение – помислих си. Но не! Не ме пуснаха да изляза от колата. Заключен стоях, вперил изплашен гладен поглед във вратата на бакалията. Момичетата излязоха с камшици и кожени ботуши. Всъщност, бяха купили от там само минералната вода. Чудя се защо похитителките спътничките ми са тръгнали с високи ботуши с тънки токове. Навярно в планината има сняг. Студена пот изби по челото ми, та аз съм с летните обувки. Дали няма да ми изстинат краката?

  Автомобилът разко потегли, като остави облак прах зад себе си (заради пясъчните наноси). Устремени продължаваме нагоре. Долавям шепот на предните седалки (леле как хлопа средното гърне). Напрягам се и различавам думи. Разговор. Момичетата обсъждат, че и друг път са изхвърляли мъж от колата, високо в планината. „Дали ще се опитат да ме убият или ще ме оставят гол да чакам на автостоп?“ И двете перспективи не ми харесаха.

  Излязохме на една поляна. Изтегнахме се на припек – може би за последен път тази година. С топличкото следобедно слънце, погалени от есенния вятър започнаха да падат дрехи и задръжки дърветата да свалят своите премени. Гората наоколо бе изпъстрена в есенни багри – жълто, оранжево, кафяво и… розово, а пред очите ми, на синия небесен фон, се носеха пухкави бели… облачета – толкова близко, че аха да ги засмучеш, като жаден арабин кожен мех със студено мляко докоснеш…

  Страхът от четирите бойни снаряда сгъсти облаците над главата ми и ме принуди да го извадя. Него,… добре прикрит на дъното на раницата. Него, фотоапаратът. Цифров. КМ 5Д, 6.1 мп, 23.5х15.7 CCD…

 

  И днес, когато разказа захващам, помня таз страшна заплаха, но нека во веки се знае, че аз се лесно не плаша!

 

31 thoughts on “Съботно отвличане… или пък беше събличане

  1. Браво, Василев, браво! Момичетата без блузки даже, а ти си стоиш с дебелото яке – що за кавалер! Ами да се беше поразхвърлял от солидарност поне! Сега, ако кажеш, че после не си се погрижил да се стоплят, много ще си разваля мнението за теб! (ей, това удивителните за нищо ги нямам)
    P.S. Хайде да се обзаложим, колко човека ще попитат за телефоните на момичетата.😉

  2. Ивчо мисля си от извесно време на сам че си си сбъркал професията. Не мога да си представя по образно описание на почивен ден, а и това с описанието на мацката – улаууууууууууу и без снимка можех да си я представя. Браво и на теб и на мацките…… добронамеренно завиждам :):):)

  3. Незнам за кое да се изкажа – за снимките или за статията. Ще вземат да ти завидят доста мъже как те отвличат тебе мацки по планините. Като гледам си се мъчил много. Ще се молиш пак да те отвлекат ми се струва.

  4. Първата снимка рулира. Отдавна не бях гледал нещо хубаво в интернет – без силикон, фотошоп, грим. Дай някъв по-голям формат си сложа тапет😀

  5. Поздравления за хубавата история, даже и да е измислена.

    Поздрави и на момичетата и каквото още там заслужават – много добри снимки са сътворили освен всичко друго🙂

  6. вай вай вай
    Василев…
    все пак в офиса го отварям блога ти…
    а тези снимки много бързо привличат внимание.
    Както се казва – дай Боже всекиму такова „отвличане“. А и ми хареса че имаше намесен ФВ Голф в историята. Може би трябваше и него да снимаш за да обрисуваш напълно историята :)))

  7. Не ства ясно и как е завършило „отвличането“. Не забравяй най-кратката и прекрасна приказка:
    Живял някога един принц, който веднъж
    попитал прекрасна принцеса: „Ще се омъжиш ли за мен?“ И тя отговорила:
    „Не!!“ И принцът живял дълго и щастливо, ходел на лов и за риба, всеки
    ден се виждал с приятели, пил много бира, напивал се мощно, и играел
    голф, и разхвърлял чорапи из двореца, и не свалял дъската в кенефа, и
    чукал слугини, приятелки и съседки, и пял под душа, и пърдял когато
    пожелае, и гръмко се уригвал, и си драпал топките. Край.

  8. gospodin Vasilev,otkrovenno kazano i po golemi typotii sym chel no ako eventualno ima niakakvo prodylzhenie to mohe da primerno da e to tuk &kato v edin star viz🙂 …Изтегнахме се на припекa – може би за последен път …i kato se sybudih rykata mi be na shaltera ili v kontakta nepomnia veche no kakto i da e dazhe i tam kydeto nikyde slynceto ne izgriava…evalarka gospodin Vasilev davai oshte podobni foto sesii i mozhe bi …nali se seshtash ¿¿cheers mr.Vasilev…nishto lichno man …

  9. Ей, Дачи, сетих се за въпроса.
    Само не мога да разбера на кого от двамата няма да имаш доверие😉

    Вили, не се съмнявах, че ще намериш повод да ме избазикаш🙂

    Радвам се, че и на останалите Ви харесва.

  10. Господин Данте,
    Гледам посещавате изключително много блогове и се радвам, че открихте и моя и отделихте време да оставите коментар. Съжалявам, че вниманието Ви беше привлечено от 2 чифта гърди, но се надявам в бъдеще да има други поводи за коментар. Поради изявената готовност за довършите разказа, за мен ще е чест да Ви поканя за гост сценарист в някой следващ пост.

  11. Господин Данте, откровенно казано незнам какъв Ви е случаят, но не върви на добре. Бих искала и вие да се изправите пред 2 голи жени и после да видим пък Вие какви глупости ще напишете. За критика всеки се отзовава……..

  12. Абе, Василев, момичетата хич не ми изглеждат страшни! Сякаш си взел текста от някъде и случайно си го сложил м/у снимките! А снимките си ги биииива! Първо се стреснах, като разбрах, че си бил отвлечен, но сега…абе казаха ли кога пак ще те отвличат?

  13. Никой не иска телефоните на момичетата.😦
    И на красивите жени не им е лесно – мъжете предварително решават, че нямат шансове. Мисля, че за следващото отвличане, ще търсят по-некадърен фотограф.😉

  14. Абе Василев, ей туй фотографите милост нямате!
    Къде си покатерил тез хубави девойчета, че и по токчета!
    Мани дето е можело да настинат!

    Много се усмихвам като ги гледам снимките. Щото знам какво е и за едната и за другата страна.
    Изкуството иска жертви.:))))))))

    Спомням си, че татко веднъж на дърво ме качи и то гола. Ама станаха невероятни снимки и години изкарваше някой лев от тях.

    Браво, дерзай и Поздрави на Музите!
    Много са шармантни и ми изглеждат симпатяги, щом ти се връзват на акъла, готини ще са, какви други!

  15. Мария, благодаря🙂 Наистина нямам нищо против да ме отвличат така😉

    Светле, радвам се, че се отби. Като баща ти не мога да направя снимка. Много чувства е вложил във фотосите, които пускаш напоследък. Но се радвам, че те карат да се усмихваш🙂 А… за токчетата… не прочете ли? Те ме заведоха там, не аз😉

    Пипи… да беше минала… щеше да те има в кадър😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s