Приключението „Рилски манастир“ част I

r010    Приключението „Рилски манастир“

или

Един американец в двора на Иван Рилски

част първа

 

   Това е Питър. Питър от Hughes. Запознайте се. Не, разбира се, че не е от тези, които стрелят в училищата. Питър е пич и заслужи правото да го разходим. Решихме в неделя да го заведем на Рилския манастир. Хем е близо, хем няма да се върви пеш. Речено – сторено.

  Неделя в 10.00 с подготвена за госта кола бях пред хотела в Бизнес-парк София. Всъщност подготоваката се изразяваше единствено в измиването на прозорците, заради валелия прашен дъжд. Този същият, за който ББ твърди, че носи прах от Сахара, ама на мен си ми прилича на заобикалящата ни градска мръсотия. Та затова и не бях там точно в 10 часа.

  Потегляйки реших, че мога да заобиколя хотела и да се измъкна към Околовръстното. Питър каза: „Не, не! Обърни и се върни откъдето влезе.“ – Абе, какъв е той, че да ми казва къде да карам? Аз 10 години живея в града, а той няма и седмца пък ще ме учи. Продължих устремено напред между бариери и огради. Завой в дясно, усмивка до уши и тъкмо да кажа „виждаш ли, намерих изход“ и… съзрях огромна метална врата. Завъртях колата и излязох точно от където каза той.

  Тръгнахме към цар Борис. Улисани в приказки, спряхме в задръстване. Изведнъж в колата настана тишина. Отляво стена, отдясно стена и… отпред се издигна стена – ей така, от нищото! Обърнах се назад, а там все едно се бяха наговорили да ни запушат. „Дали има път напред?“ – ужасът се четеше в очите ни. Преминахме, всичко премина – и страха, и Симеоновско, и задръстването…

  Излязохме на Борис. Радиото заглъхна. Не, не се е повредило, просто се движим по паважа, нагънат повече от „Влакчето на Инди“. Опитах се да обясня на Питър, че не всичките ни пътни артерии са такива, че все пак имаме и гладък асфалт или… поне асфалт, а в главата ми се завъртяха успокоителни мисли за наскоро сменените амортисьори. Заобяснявах, че това е адски натоварено направление и по този булевард се движат изключително тежки камиони, които разбиват иначе здравата настилка. В следващия момент, подминавайки камион с огромно ремарке се загледахме в счупеното му окачване. С иронична усмивка гостът попита: „Дали камионите разрушават пътя, или пътят – камионите?“ Замълчах неловко, а той продължи: „Сигурно на края на този път има магазин за нови гуми и сервиз?“ …Погледнах сконфузено гумаджийницата отляво и излязохме от София. 

  Излязохме от София. Километър, два, повече, а скоростта не надвишава 60. Стана подозрително и любопитството на американеца не издържа – „Why?“ – демек „Защо?“. Как защо? Защото всички знаем къде има полицаи и до там караме бавно, а веднага след като ги подминем налувам оловните обувки. Обаче последва нов въпрос:
  – Щом всички знаят, защо тогава има и такива, които профучават покрай полицейската кола? Не ги ли е страх? При нас им вземат книжките.
  – Амиии защотоооо… – провлачвам аз – като те спрат казват дай си книжката, а ти отговаряш „на ти пари, ама книжката не давам“. И така всички са щастливи.
  Питър замълча, изглежда му се стори логично.

  Пътят към Благоевград го знаете, или поне голяма част от Вас. Прави участъци, леки завои, а видимост има на километри. Е да де, ама идиоти там всякакви. И сега не пропуснахме да видим един в нивата, друг по таван и после ходи обяснявай на американец що е то „джигит“ и има ли почва у нас. Сигурно мога да ги сравня с Шотландския боец – и той уж безсмъртен го раздаваше.

  Излязохме от главния път. По съвет на бгмапс хванахме отбивката за Смочево. Къде? И аз така. Това е малко китно селце в полите на планината. Питър ахна от възторг. Движехме се по тесен планински „funny“ път, който беше покрит с най-гладкия асфалт в цяла България. Е, вярно, че беше широк колкото една кола, но пък и там нямаше друга такава. Газ и по завоите както аз си знам. По едно време гледам Питър стиска здраво дръжката на вратата и се изплаших, че ще си тръгне с нея в движение… пък не карах бързо. Слязохме внимателно до Рила и от там през гората до манастира.

  За манастира ще разкажа следващия път, въпреки че грам идея нямам какво.

  Навръщане всички в колата си поспаха, а аз си пошофирах. За селските тарикати по Владая или добро или нищо, та ще замълча.

  Я, Княжево? Хайде по панорамния. Пък и там една панорама… някога може би да. Единствената гледка сега са замъчета със зидове конкуриращи стената на язовир Въча. А след последния ремонт на пътя са останали дупки граничещи с дълбочината пак на същия този язовир. Абе идилия – палати, стени и скъпи коли газещи в свинщината. Ама като им е кеф… За съседните баровски квартали – Драгалевци и Симеоново какво да кажа – вода по пътя… хайде да не намесваме пак язовира, че ще му излезе лошо име.

  И така приключението завърши. За едни в хотела, за други в кварталната кръчма…

14 thoughts on “Приключението „Рилски манастир“ част I

  1. Дачи, като искаш величие и великолепие… отвори онази тухла – Властелина и чети. Два пъти се опитвах да чета книгата и два пъти тя свършваше като възглавница😉

  2. неее, ти нищо не разбираш…

    искам величие и великолепие излезнало от пръстите на обикновените хора😉

    Властелинът не мога да го прочета… не ми хaрeсва. това определено не е моята книга….

  3. Е, сега вече се обидх😦
    А Панорамния път къде те изведе, а😛
    Споменал си всички „баровски квартали“, само един си пропуснал ;`( Напрово съм сърдита. А точно този дет си го пропуснал е най-добрия🙂
    Няма да те поканя скоро на гости, така да знаеш😛😛😛

  4. „На връщане всички в колата си поспаха, а аз си пошофирах.“😆

    Aко си изпаднал в творческа криза, предложи на Питър да разкаже за Рилския – пича изглежда много ценен екземпляр, а и ще видим „другата“ гледна точка.
    Сетих се за една анкета проведена сред чужденци, живеещи в България, какво им прави най-силно впечатление тук. В челната десятка беше отговорът „ЕЙ СЕГА“ (на въпроси от сорта „Кога ще стане/свършиш нещо?“), който всъщност означава „НИКОГА“.
    Та сигурна съм, че Питър щеше да ни изненада с нещата, които той намира за забележителни.🙂

  5. И аз съм за да дадеш думата на Питър. Ще стане много интересна статия, защото той ще пише за неща, които за нас са в реда на нещата, а други които смятаме, че са голяма работа – той ще подмине. Но ще е интересно да разкаже за funny пътят и Рилският манастир. Хапнахте ли мекички?

  6. Добре,
    И без друго ми казаха, че е по-добре да няма част II. Казах на Питър да драсне някой ред. Той се ентусиазира, ще видим дали ще напише нещо. Все пак си замина и не мога да го юркам.
    Снимките, които бях решил да сложа в част 2 сигурно ще ги сложа в неговия разказ. Ще видим.

  7. Tи сложи стимките, а ние ще пишем обяснения към тях в коментарите.😉

    Горкичкият Питър, веднъж дойде в България и го натресоха да върши чужда работа!!!

  8. 😆
    Tц, не го правиш правилно! Ето така се прави:
    😦
    Ех, Василев, бързо ти омръзнахме ние – твоите фенове! Вече нямаш желание да пишеш за нас… (въздъх!) Или не смяташ, че сме достойни за твои читатели?!? (омърлушен поглед)😛

    Я пишете и двамата, а ние ще преценим кой се е справил по-добре.🙂

  9. И аз се съгласявам с Вили. Ти вече не ни удостояваш с нови статии или са много на дълъг период. Ктитекувам те и аз. Имаме нужда и от част2, за да сглобим цялата картинка с разказ и снимки. 😉 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s