Стара Загора с Чанове

        Време е и аз да покажа, че съм част от голямото семейство на клуб по народни танци „Чанове“. С изпълнение – не, с приказки ;) „“

        Преди два месеца с другарчета-чанчета решаваме за добре да посетим шестия рожден ден на Чанове Чирпан и Стара Загора. Речено-сторено. Седмица предварително Дани писа: „Иво, нали не си забравил за Стара Гъзора?“ – Хм… бях, но напоследък, нали съм самостоятелна бойна единица, организацията е лесна – ставам и тръгвам… минавам и през банята, ама то това се познава… по спретнатия вид… не по миризмата.

        Тръгваме.

        Няма да обяснявам за организацията – в колата ще возя „Лудото Ленче“, а ще спя с дъскорезница. Виновните се чувстват гузно и все още се извиняват. Благодаря, на тези, които ме предупредиха за възможни усложнения и на тези, които се забавляваха на сутринта: „…ами ние знаехме, хехе“.

        Та, тръгваме, де. Пътят – спокоен. Времето слънчево с преваляване… от изгоряло автомобилно масло… Не питайте – преминаващ Панцер. Ама не немски, а корейски. И не брониран, ама почти.

        Стигаме в Стара Загора. Пет минути за освежаване и хайде в кръчмата. Ама това, че е късен следобед ще ни спре ли? Не, разбира се. Хайде по една голяма пържола и Загорка. Загорка ли? Тези ни удрят в сметката, ама Митничарят веднага обърна внимание:

        – Еее, каква е тази скъпа бира? Та нали нямате транспортни разходи? – номерът не мина. Бирата по два лева и половина.

        Мина 4 след обяд и хукнахме към Музей на бирата „Загорка“. Спирам такси, а вътре един ман… (на български Човек – бел.авт.) от малцинствата, надул музика: Митничарю, Митничарю, господине и другарю… (лайтмотив бел.авт.)

        90 градуса на една страна, 90 на друга, 90 насам, 90 натам и цъфваме пред Загорка, готови за обиколка. Обаче пихме една студена… бира не… вода. Охраната ни отсвири и ние ставаме унили. На мига от портала излетя сладка хубавица и с усмихната устица проговори:

        – За музея вий ли бяхте?

        – Бяхме – казах аз.

        – Не тъжете, че скатах, утре по обяд елате с нов ищах.

        И продължи:

        – Веднъж да минеш моя праг…

        – Да мина! — казах аз.

        – И утре, знам, ще тропаш пак.

        – Ще тропам! — казах аз.

        – Ще ти отворя, ала чуй…

        – Отваряй!… — казах аз.

        – Ни дума някому за туй.

        – Ни дума! — казах аз.

        Охраната излезе в тоз късен час и разходка не в музея, а в парка на Загорка хванах аз… иВальо иДани😉

        А в парка патки и шарани. И шарани с въдици – на столчета в редици.

        Парка обиколихме и площадка спортна намерихме. Набирахме се на по бира, а за снимки Дани позира седнала връз кега с бира.

        С толкоз много бира, мехура алармира. В мол Галерия свърнахме и за тоалетна се озърнахме. Града обиколихме и весели на гарата се приютихме. Тъй де, в хотела се прибрахме и за парти се спретнахме.

        Партито.

        С напредналата група, на които в началото казвах старите (да са живи и здрави🙂, се разбираме в 19:30 на рецепция. Речено – сторено. В 19:30 на приятелски кръгове и обръчи се изпосъбираме (мъжете) във фоайето на хотела. Жените слизат (slowmotion появяване), коя от коя по-красива, но от нашите си по-ослепителни няма. Едни коси, едни рокли, едни голи рамена… Две от тях се пробвали на пазара за булки отсреща, ей така – да сверят часовника, но Кирчо веднага ги прибрал преди на матови ергени да пристанат.

        До осем всички бяхме в залата. Старозагорски Киро откри вечерта с думите: „Подарявам Ви по един часовник, защото тук обикновено започваме навреме.“ Партито май било обявено за седем. Виновни. Стара Загора, Чирпан, Варна и Бургас чакат само нас.

        Речите минаха, кой каквото имаше да каже го каза, кой го накараха на сила – също. И се започна. Музика се лее, хоро се върти, Мокри ризи, залепнали панталони, ефирни роклички, големи дупета… чанове играят, танцуват, подскачат, като в транс изпаднали шумят и поклащат… И тогава ди-джеят (таз хубава българска дума) с гордост се изправи и изявление направи: „Понеже всички вече сме пили да пуснем нещо различно“. И засвири сръбско, гАзис и други подобни и тъкмо обяви „Митничарю, митничарю“, Коце стана и водещия посъветва музика игрива да звучи.

        И последва „Новата любима тема на водещия“…Стано, Стано, бяла Стано…няколко пъти – 40 минути право хоро… изгори ма, изсуши ма. На половината час се отказах, след като бях играл и половин час Джангурица. Все трябваше да разклатя чановете, ама това ми дойде в повече. Цялата работа отиваше на сватба. Даже имахме и готови младоженци, ама не стана, защото водещия все викаше: „Всички на сцената… иЛати“ и все пропускаше иКиро🙂

        Неделя.

       Закуската продължи до към обяд. Ранобудните ядохме торта на центъра, по не ранобудните пиха кафе с бира. Обявяваме следваща среща в Пловдив отново на маса.

      Помежду масите, обаче, с Дани, Вальо и Бубaна отиваме до европейското село на щъркелите – Белозем. Влизамe в селото и се заоглеждаме. Тук щъркел, там щъркел… няма щъркели. Само циганета – като предвестници не на пролетта, а на летния загар. Спирам, поздравявам и питам:

        – Момчета, къде има щъркели? – и… туш. Получавам отговор, от който разбрах само ръкомахането. Опитах отново – по-бавно и по-високо. Пак нищо не разбирам. – Вие на училище ходите ли? – аха, започвам да разбирам. Ходят. На училището имало щъркели. А училището е точно обратно на посоката, която мислех, че вече съм разбрал.

        Уха, училището е на 170 години, а на покрива му има 20 гнезда. Докато съзерцаваме училището, а по-точно покрива му, един щъркел кацна близо до нас, събра малко шума, позира за снимки и отлетя да прави на своята булка легло – няма само чужди деца да правят, а?

        А по пътя като захванахме „Новата любима тема на водещия“ и като зазвучаха едни песни с повторения: Стано, Стано, Митничарю, Митничарю, направи ме сухо дърво господине и другарю… не е за разказване, но ще го видите.

        Та стигаме в Пловдив. Пак на маса. Виждаме се с останалите, но поради практични причини отиваме на друго място. В крайна сметка ние ще пием бири в Пловдив, когато те трябва да започнат репетиция в София. По бирени препоръки на иВальо иДани избрахме бирария Йегерхоф. Страхотна обстановка, невероятна бира и чудесни мезета.

        Прекрасен завършек на уикенда!

ПП: Благодаря на Вальо, Дани и Катя за операторското майсторство, Емилия за песента и на Робърт Бърнс за вдъхновението в един от пасажите.

3 thoughts on “Стара Загора с Чанове

  1. Как пък едно парче не ми прозвуча познато, Василев! Обаче отказвам да се образовам музикално, позовавайки се на пословичния си мързел.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s