Вчера новина на деня беше убийстовото на „радиоводещия и автор на криминални романи Боби Цанков”. И за какво ли е бил разстрелян? Едва ли е заради това, че е радиоводещ. За това не го биваше… въпреки, че всичките шофьори на култовата автобусна линия 88 го слушаха. Сутрин и вечер. С изключние на един, който пускаше z-rock. Шапка му свалям – не е лесно да си вълк сред овце.
Също така не вярвам да са го опушкали заради криминалните му романи. Признавам, че идея нямам каква им е литературната стойност, ама те и онези на Христо Калчев нямат такава, а издъниха кочината от продажби. Защо не вярвам ли? Ами защото, освен малките деца, вече и предполагаемите герои на тези романи се досещат, че ако гръмнеш този, който е нарекъл педал, значи потвърждаваш присъдата.
Та така… Не вярвам да са го гръмнали нито защото (не може да) води радиопредавания, нито защото (не може да) пише криминални романи. Ама и не ме интересува защо.
От друга страна ми е интересно защо след като толкова хора го съдят, не е осъден. И защо НСО си го пази като свой. Но най-вече ме изумява това:

„ На мястото на тежкото престъпление пристигнаха градският прокурор на София Николай Кокинов, главният секретар на МВР Калин Георгиев и други висши служители на прокуратурата и МВР.”

(БГНЕС)
Да му отдадат почит ли?

Да Ви е честита… новата… хилядо деветстотин… ъъъ, пардон… новата 2010 година!

Следва музикален поздрав, който реших да Ви спестя в предния пост (както и Снежанките в комина), за да запазя семейния дух и святостта на тихата коледна нощ.
(Не, Дачи, не е Дунавско хоро)

Коледа е!
Нека на този хубав ден поздравя всички с емблематичната песен Jingle Bells и Ви предоставя варианта на текста, който баща ми е пял като малък

Чуйте, чуйте джаз
свири в този час,
щастие навред лети
с нас ела и ти.

Погледни как цъфти
родната страна,
Сталинец днес оре
нашата земя.

За тези, които не знаят що е то ТКЗС нека уточня, че Сталинец е руски трактор, вършещ чудеса със 65 к.с. двигател

И така пуснете си мелодията и запейте този текст

Весели празници на всички!

Вчера едно сладко момиченце ме попита: Ти защо ме снимаш от високо?
Ето тук са разкрити няколко фотографски тайни.
Забавлявайте се

Неповторим филм с невероятен Шон Пен, напомнящ гениалния Дъстин Хофман в Рейнман!
Невероятната музика на Битълс!
И невероятни кадри!

Гледайте това на HD

Пореденият нестандартен музикален поздрав.
Това в началото не е шум

Една щуротия за понеделнишко настроение
Разбира се, пуснете си звука

Тук съм, жив съм
Ей това отгоре ме накара да пиша. Не че съм жив, въпреки че и това има доста общо. Поводът е намигващото човече.
На тази иконка изглеждам все едно са ми бръкнали в окото. Обаче… не мога да определя в кое. В затвореното, защото са бръкнали и съм мигнал или в отвореното, в което толкова са ръчкали, та са разширили отвора?
Изглежда съм загубил форма. Изпаднах в затруднение за очите. Кое е лявото и кое дясното? Ако наречем затвореното ляво, най-малкото защото е отляво, бихме ли били ние прави, или не бихме били? Защото… ако човечето е отражението ми в огледалото след бръснене или пък снимката, която съм му направил, или пък си ти – от другата страна на монитора (Вили и за теб се отнася), тогава затворенето око отляво ще е дясно… Нали? А отвореното дясно ли ще е или пък не… щом е отдясно?
А? А?

Надявам се не съм Ви много объркал, въпреки смяната на времената – не пролетно с лятното (това не зависи от мен… поне не напълно), а граматическите и употребата на нещо като минало несвършено в бъдещето. И в този дух ще добавя, че евентуално, бих пуснал скоро някоя снимка на горско-ливадна тематика, ама айде ще видим, че… Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път

Мислех да пиша нещо от рода на „Баховица, година по късно“, но след като видях този клип реших да пусна него… най-малкото защото прави по-голям „джангър“ и от рали-кроса.
Насладете се

Преди време във фейсбука пуснах линк как се изпълнява Юръп на чела, сега, понеделнишки, ще пусна Гънс на пиано. Не на пиЯно, а на пиано Насладете се на Скот Дейвис.

Нека това е поздравче и за един човек, който днес за първи път ще отвори блога

Всъщност се чудех между това изпълнение и нещо по живо, пак дело на Скот Дейвис, но реших да не тероризирам по-нежните сетива на аудиторията

Хубава седмица на всички!