Вчера новина на деня беше убийстовото на „радиоводещия и автор на криминални романи Боби Цанков”. И за какво ли е бил разстрелян? Едва ли е заради това, че е радиоводещ. За това не го биваше… въпреки, че всичките шофьори на култовата автобусна линия 88 го слушаха. Сутрин и вечер. С изключние на един, който пускаше z-rock. Шапка му свалям – не е лесно да си вълк сред овце.
Също така не вярвам да са го опушкали заради криминалните му романи. Признавам, че идея нямам каква им е литературната стойност, ама те и онези на Христо Калчев нямат такава, а издъниха кочината от продажби. Защо не вярвам ли? Ами защото, освен малките деца, вече и предполагаемите герои на тези романи се досещат, че ако гръмнеш този, който е нарекъл педал, значи потвърждаваш присъдата.
Та така… Не вярвам да са го гръмнали нито защото (не може да) води радиопредавания, нито защото (не може да) пише криминални романи. Ама и не ме интересува защо.
От друга страна ми е интересно защо след като толкова хора го съдят, не е осъден. И защо НСО си го пази като свой. Но най-вече ме изумява това:
„ На мястото на тежкото престъпление пристигнаха градският прокурор на София Николай Кокинов, главният секретар на МВР Калин Георгиев и други висши служители на прокуратурата и МВР.”
(БГНЕС)
Да му отдадат почит ли?





