Родила се е… На 29 Март… 1913-та година. Преди 100 години! Моята прабаба. Цанка.

 

 

 

На 6 години остава без майка, на 8 – заведена в Габрово да чиракува. На 20 ражда дъщеричка от виден ерген, останал ѝ верен до последния си дъх. На 52 преживява тежка операция и докторите ѝ дават 3 месеца живот.

 

 

 

 

На 40 бави внучка, на 80 се радва на правнуци, а на 90 вече е надживяла всички лекари, които са я били отписали.

В петък баба Цанка навърши 100 години!

Да е жива и здрава!

Ееее, толкова отдавна не съм писал, че съм си забравил паролата за влизане

Засега ето един поздрав… а  коя е Сузана ще разберете съвсем скоро

 

Хубав и усмихнат ден на всички!

Първата стъпка

Който знае ще се сети, който не знае… да си мисли

Чудите се какво е BEATALLICA?  Бийтълс, изпълнени в стил Металика

Хайде… усмихнат ден

BEATALLICA – THE THING THAT SHOULD NOT LET IT BE

Надявам се скоро да пусна и нещо смислено от серията: луд умора няма

Мания. Мания без Мони и Домчил. Мания, но не за стари дрехи.

Математика. Математика без суха очилата даскалица. Математика, но не скучна.

Куб. Сфера. Кубична сфера или сферичен куб. Не. Просто куб от сфери. Мънички, блестящи, многобройни мъниста…магнитни.

НЕО КУБ

Нищо не разбрахте, нали? Спирам с думите. Показвам снимки

Във фигурките има над 1495 елемента. Не ме питайте от къде събрах търпение да ги сглабям

Тук бих искал да изкажа благодарности на брат ми за неговото сътрудничество и безценна помощ! Той също уби няколко часа за общото благо

И за да не помисли някой, че съм свалил снимките от нета (то пък такива лоши снимки в нета от къде…)

Честит празник, мили момичета!

Отидох. Години наред копнеех за това. Накрая успях.
В петък вечер след работа. Мястото и времето на срещата са известни. Тръгването, обаче, не. В крайна сметка потегляме. Отиваме в Родопите, родното място на Орфей – с. Гела за традиционното гайдарско надсвирване.


Пристигаме късно през нощта и разпъваме лагера под взора на звездите и мъждукащата жълта светлина от петромаксовата лампа. (Добре де… имахме челници и фенери.)





И…разбира се… не легаме да спим. И как бих могъл. Бях превъзбуден от очакването, тръпнех при мисълта да чуя песента на каба-гайдите.





Утрото настъпваше бързо в игри и закачки около огъня. Неусетно поляната пред сцената се изпълваше, замириса на цвъртящи на скарата пържоли и въртящи се чевермета, градусът на настроението започна да се покачва и тогва на сцената излязоха първите участници.









Започнаха най-малките. И по цялата планина  се разля песента на гайдите… да се чуди човек малките гайдари от къде намираха толкова сила на надуят мяха.









Докато едни свиреха, други си похапваха спокойно…









…тръпнеха в очакване…





…позираха…
…учеха се от майсторите…







…или стискаха палци и се радваха на останалите участници.




Напрежението нарастваше, гайдите ставаха все по-силни, а музиката все по пленителна. Докато в един момент излязоха тези двама сладури и оставиха хората безмълвни. Кратък миг тишина и публиката избухна. Логично последва изпълнение на бис.





Цялата поляна беше на крака и тогава на сцената излезе бай Тасо. За да покаже, че на гайда може да се свири от невръстна детска възраст до преклонни старини. Годините и майсторството му отново накараха хората да притаят дъх. Гръдният му кош се разшири, мяхът се изду, старите му ръце се разшаваха с невероятна бързина и гайдата запя своята родопска песен. Всички слушаха в захлас стария майстор.







Предчувствахме кулминацията и тя не закъсня. На сцената се качи набит здрав мъж – Стефан Янев, любовно прегърнал каба-гайдата и щом я погали из планината се разнесоха мощни родопските мотиви. Любомир Петов със силен басов глас заля цялата поляна. За секунди се изви огромно хоро, криволичещо между журито и другите дървета. Чувстовото беше невероятно, обхвана ме неупесуем възторг, адреналинът ми преливаше. Цялата гора ехтеше под звуците на каба-гайдата и веселите подсвирвания на водачите на хорото.







Времето беше спряло. Бях в опианение. Всички скачаха и се радваха. Боровете се поклащаха в такт. Изживяването беше невероятно. Всеки трябва да отиде и да види това. Да отиде и послуша душата на Родопа планина.






С тъга напускам това невероятно място. Живот и здраве догодина отново ще се върна при Орфей и трепетно ще се заслушам в приказната музка на родопчани!



Ето и дългоочакваната втора част на премеждията ми около тазгодишното Рали България. Забавянето беше причинено от лутане по родопския балкан, за което също може би ще разкажа… някога

Когато казах, че имам уникални снимки от рали България всички се надяваха да им покажа кадри по-добри от на фотографите със захабените зелени жилетки с надпис WRC. Всички… с изключение на малък кръг приятели, познаващи ме прекалено добре за да попитат реторично: “На момиче, нали?”





Знам, знам. Където има хубави коли, има и хубави жени. Какво да правя като все бъркам по кое да залитам. Коли – жени, коли – жени… май правя верния избор.
И така. Това е Мира.

Всъщност, Мира въобще не е толкова срамежлива, колкото изглежда.




На пук на всички, които си мислите, че се крие под шапката (като Дарко в онази огромна гъба), Мира се превъплащава в нинджа. Не в каква да е нинджа, а в тръстикова нинджа. Защото само една тръстикова нинджа, може да убие черна нинджа. Последното го приемам на доверие






Уменията на една тръстикова нинджа винаги могат да се използват за борба с вредителите по етапите, но правъплащението в нинджа ни най-малко беше основната задача на Мира в ралито. Тя беше Пазителка на Времето! Или поне така пишеше на синята и ризница. Суровият и поглед и бойни умения, обаче, са достойна кандидатура за Господарка на Времето. Успех Мира, пази се Време!







Това на кратко е Мира на рали

“Чуй са, чуй са, чуй, чуй… Концентрирай се!”

Ще има и Рали България 2010 част 3. Очаквайте я

Така и така сме на автомобилна тема:

Очаквайте утре Рали България част 2 със снимки

И такаааа… Изчаках да премине еуфорията около тазгодишното Рали България – единствения за първи път кръг от Световния Рали Шампионт (WRC). Първоначално мислех да публикувам собствените си разсъждения около провеждането на състезание от такъв ранг, да пиша за лошия маркетинг и психозата около билетите, нещастното отразяване от нашите телевизии, скандала с гуми и гориво и какво ли още не. В крайна сметка не искам да обиждам никого. Всеки си гледа от собствената камбанария, но някои не се усещат, че хитрината, лукавостта и подлостта им се забелязват отдалеко.

Мисля, че взех правилното решение и в тази, и в следващите 2 статии ще покажа как премина за мен ралито – какво ми хареса и какво ме накара да остана доволен. Ще има малко снимки и още по-малко текст, но пък след такава дълга пауза и на това трябва да сме доволни.

Всичко започна в сряда вечерта преди шейкдауна, когато нямах никаква идея как да си организирам ходенето, защото всичките ми приятели имаха различни желания, несъвпадащи с моите. В крайна сметка смених фотораницата с туристическата, напълних я до горе с всичко необходимо за оцеляване в планината и потеглих с една част от компанията.

Надявам се в третата – евентуално последна за ралито статия –  да успея да разкажа как са приминали 4те дни по етапите и извън тях. Разбира се, ще има и снимки. Разбира се – идиотски.

И понеже всеки фен с фотопарат е изщракал невероятно количество кадри за тези няколко дни, аз пак ще съм на пук на всички и ще покажа много малко, но с различен поглед към ралито снимки. Целта ми не е да покажа тръпката от надпреварата, а красотата на природата (в горните снимки)… и не само(в следващата статия ).

И за финал днес – Льоб/Елена на финала на СЕ Пещера. (За 4 дена не можах да я видя тази Елена хубава ли е или пък не )

В следващата статия “Рали България 2010 (част 2)” очаквайте уникални снимки от ралито!