Мислех да пиша нещо от рода на “Баховица, година по късно”, но след като видях този клип реших да пусна него… най-малкото защото прави по-голям “джангър” и от рали-кроса.
Насладете се

Преди време във фейсбука пуснах линк как се изпълнява Юръп на чела, сега, понеделнишки, ще пусна Гънс на пиано. Не на пиЯно, а на пиано Насладете се на Скот Дейвис.

Нека това е поздравче и за един човек, който днес за първи път ще отвори блога

Всъщност се чудех между това изпълнение и нещо по живо, пак дело на Скот Дейвис, но реших да не тероризирам по-нежните сетива на аудиторията

Хубава седмица на всички!

Подготовка:

1.Намираме момиче, което да каже как се прави лазаня. Готварска книга не сме отваряли през живота си, но от МЕИ-то още мразим да четем техническа литература. Много по-лесно е с питане.

2.Намираме друго момиче (по скучните да се ограничат с това от т.1), което да приготви сосове. Това пък, защото не обичаме да стоим покрай печката… освен когато опитваме. С повече ръце нещата стават по-бързо, особено, когато се гони deadline, демек – ако не сготвим навреме ще пукнем от глад.

Продукти:

Така или иначе, наумили сме си да готвим лазаня. Влизаме в супера и търсим кори за лазаня.

Честит празник, мили момичета!

И така по Коледа бях в Габрово. Че няма да има пътепис – няма. Всичко е предварително ясно: мама ме храни, тати ме пои, ядене, пиене, ядене, пиене, цепене на дърва за бабата, ядене, пиене, ядене, пиене, я качи малко въглища от мазата на тавана за запълване на времето и пространството… и за капак като се прибера всички ще кажат: еее, колко си надебелял

Обаче, по време на празниците трябваше да вляза в празничното настроение на останалите или поне в представата им за него, която от време на време се различава от моята… И така, за да изглеждам доброто момче на мама и на баба, трябваше да се избръсна. Хубаво де, ама нарочно или не, в Габрово без самобръсначка съм останал. Помощта не закъснява: Я, виж, баща ти си държи по някоя нова в резерва. Тати поотупа прашната мешка, чакала запас, и извади чисто нова самобръсначка-еднодневка… Мрачани спомени нахлуха в  главата ми и изпълниха с ужас празния ми поглед. Отворих шкафчето, разрових и напипах гордо стърчащия флакон с гел. Разпених се като огромния бесен сандбернар Куджо на Стивън Кинг и ахаа да почна, се замислих. Ами моята муцунка нежна като е свикнала само на скъпарски самобръсначки… Жулнах плахо веднъж. И втори път… по бузата, и пак, от ляво. Странно – нямаше проблеми. Реших да вдигна темпото. Фигаро тук, Фигаро там, Фигаро горе, Фигаро долу… бутнах под носа, дръпнах яко ииии аууууу. Мустака го нямаше – търсен ефект. Обаче отдолу и кожата нямаше – нежелан ефект… Ей ся си е.а м….а! Шурна кръв, чарва стърчат, пяна покрай уста ми тече… Не, не – ей ся вече си е.. м…..! Бръкнах в аптечката-памук, бръкнах в барчето – ракия. Памукът сух наложих на мустака, ракията изпих. Ефектът – среден. Кръвта не спря, ама пък за сметка на това вече не ми пукаше. Дръпнах упойката, хванах с твърда ръка самобръсначката и търнах по муцуната отново, и отново, и отново. Резултатът: Тексаското клане в Габровски вариант. Кръв по огледалото, кожа по мивката, а ръката ми здраво стиска хладното оръжие. Всъщност от толкова стискане вече не беше хладно.

Накрая вървят надписи:  във филма няма загинали и не са нарушени човешките права… освен на производителите на самобръсначката-еднодневка, които се разхождат и до днес със зачервени уши и сърбящи ги отверстия.

Писна ми от простотия в България!

Писна ми от простотията на полицията в България!

Писна ми и от нещатастната съдебна система в България!

Не може 20-годишни убийци да се пускат на свобода за 500лв! За 500 лв той ще убива и утре и след месец и твоето дете!

Писна ми от пияни и глупави полицейски служители! Не е нормално да ги арестуват хулиганстващи  в Студ. град и да не им предявяват обвинения.

Да, не ми харесва да ми налита на бой някакъв нещастник с полицейска карта и дошлите униформени да го защитават. Не ми харесва бял опел с надписи “Полиция”, без специален режим на движение,  да излиза на метла от завоя и аз да бягам за да не ме удари. Не ми вдъхва сигурност идиот със синя лампа, който си избива комплексите като ми вика, изцъклен като Шварценегер в “Зов за завръщане”, че пресичам на пешеходна пътека и не му давам път. 

Писна ми, ей!

Ей, пушещите… изчистете първо собствените си редици за да ви имат хората доверие!

Сега  не го заслужавате!

Що за чудо е това,

има ли си то цена?

Дали е от ил’ за любов

или е простичко картоф.

Сърце, дупе или мъде

сам реши и напиши

Една мисъл ми мина през главата. Ама бързо, та не я усетих. Обаче друга мина след това и се застоя. А именно да пия аз една ракия. Навярно мисълта ми първа за салатка е била.

Влизам в супера за чушки и домати да си купя. Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте… Не че съм мъничък, ама има още накъде, Иво да расте.

Ей ги чушките отпред – в чудо се видях напред. Стоя аз и се чудя. Стоят продавачките и ми се чудят. Чудят се те, какво се чудя аз. Чудя се аз що за чушки са това. Брех, ябълки до тях – да са малки, хич не са. Чушките, аха, по-големи са сега. Гледах, мерих, мерих, гледах… пък накрая снимах. Плахо взех да си отбирам и на ум да си събирам тез пари във мен дали ще стигнат, ако чушките на метър вместо килограм ми мернат.

Ей така, скарата ми утесня. За чушките метрови с нови съдове ще трябва, май, да снабдя.

Влизам, в стаята ми студено. Докосвам тръбите на парното и те студени. Ето от къде идва студа вкъщи. Друга година по това време имаше парно. Сега няма.

Чудя се на кого да се сърдя. На хората, които искат да ползват топло, а не си плащат за услугата… Или пък, на тези, които ни казват в очите: “Ние Ви крадем, ама Вие си плащайте”?

На стария шеф на Топлофикация му викаме “Топлото”, а новият упорито се бори за прозвището “Студеното”.

А преди време когато детронираха Вальо, някой каза: “Ето, вече няма да има две седмици профилактика през лятото.” Е, сега имаме топла вода през лятото. А парно през зимата?

А когато сняг забръска, що ще чиним ний зимъска?

ПП: Аз още ходя по блузки с къси ръкави и яке, ама и на мен ще ми стане студено до време

А в крайна сметка винаги мога да си седна в колата и да си пусна парното. Като този в опела на снимката